Внезапно потопени в студената вода, Джондалар и Тонолан се вкопчиха в дънера и втрещени наблюдаваха няколкото мехура, които изплаваха, когато малкият съд, към който бяха здраво привързани всичките им вещи, потъна на дъното.
Тонолан бе чул болезненото изохкване на брат си.
— Наред ли си, Джондалар?
— Един корен ме ръгна в ребрата. Малко боли, но не мисля, че е сериозно.
Тонолан започна да се премества край дънера, а Джондалар го следваше бавно, но силата на течението ги притискаше към ствола заедно с всички отломки. Изведнъж дънерът се закачи за една подводна пясъчна коса. Течащата през рядката мрежа на корените река избута предметите, които преди това силата на течението задържаше под водата и на повърхността пред Джондалар изплава цял подут еленов труп. Той се придвижи, за да се махне от пътя му и усети болка в страната си.
Щом успяха да се откачат от дървото, те преплуваха до един тесен остров насред ръкава. На него се крепяха няколко млади върби, но той не беше стабилен и не след дълго щеше да бъде отнесен от водата. Дърветата близо до водата вече бяха частично потънали и по клоните им нямаше зелени пъпки или пролетни листа, а корените им губеха опората си и някои се бяха наклонили над носещия се поток. Земята представляваше гъбест мочур.
— Мисля, че трябва да продължим и да се опитаме да намерим по-сухо място — каза Джондалар.
— Теб много те боли. Не ми разправяй, че нищо ти няма.
Джондалар си призна, че не е съвсем наред.
— Само че не можем да останем тук — добави той. Плъзнаха се в студената вода оттатък тясната островна ивица. Течението се оказа по-бързо, отколкото бяха очаквали и ги отнесе много по-надолу, преди да стигнат суха земя. Бяха уморени, премръзнали и разочаровани, защото откриха, че се намират просто на друго тясно островче. То бе по-широко и по-дълго, и като че ли по-високо над водното равнище, бе мочурливо и без никакви сухи дърва.
— Не можем да направим огън тук — каза Тонолан. — Ще трябва да продължим. Къде разправяше Карлоно, че е този лагер на Мамутои?
— На северния край на делтата, близо до морето — отвърна Джондалар и погледна с надежда в посоката, за която говореше. Болката в страната му се бе усилила и той не бе сигурен дали ще може да преплува още един ръкав. Виждаше само бушуващата вода, преплетените отломки, носещи се заедно и няколко дървета, които бележеха някакъв остров. — Няма как да разберем колко е далеко.
Преджапаха през калта към северната страна на тясната ивица земя и скочиха в студената вода. Джондалар забеляза групичка дървета надолу по течението и се насочи към тях. Изкатериха се, залитайки и дишайки тежко, на един бряг от сив пясък на оттатъшната страна на ръкава. От дългите им коси течаха вадички вода и мокреха кожените им дрехи.
Късното следобедно слънце проби през един процеп в надвисналото небе със златист блясък, но с малко топлина. Внезапен порив от север донесе студ, който бързо проникна в мокрите дрехи. Докато се движеха, се бяха загрели, но усилието бе изсмукало запасите им от сила. Потрепериха на вятъра и се помъкнаха към оскъдното укритие на една рядка елшова горичка.
— Хайде да си направим бивак тук — рече Джондалар.
— Все още е светло. Бих предпочел да продължим.
— Докато си направим укритие и се опитаме да запалим огън, ще стане тъмно.
— Ако продължим да вървим, може би ще успеем да намерим лагера на Мамутои, преди да се стъмни.
— Тонолан, не мисля, че ще мога.
— Много ли си зле? — попита Тонолан.
Джондалар вдигна туниката си. Раната на ребрата му се бе обезцветила. Имаше прорез, който без съмнение беше кървил, но се бе затворил от подпухналата от водата тъкан. Забеляза пробитата в кожената дреха дупка и се зачуди дали няма счупено ребро.
— Не бих се отказал от почивка и огън.
Огледаха се — огромно пространство кипяща кална вода, нестабилни пясъчни коси и изобилие от рошава растителност. Преплетените клони на дърветата стърчаха от мъртвите стволове и против волята си бяха влачени от течението към морето, като драскаха по всичко, в което можеха да намерят опора на подвижното дъно. В далечината няколко групички зелени храсти и дървета се бяха закотвили към някои от по-стабилните острови.