Като се изкатери обратно, забеляза, че трошлякът в дъното на глухия каньон изглежда много нестабилен — по-голямата част от него се бе натрупала зад един по-голям валчест камък, самият той не твърде стабилен. Изведнъж се сети за погребението на Иза. Старата лечителка бе положена внимателно в една плитка падина в пода на пещерата, а после върху нея натрупаха скални късове и камъни. Това даде идея на Айла и тя повлече мъртвия човек до дъното на глухия каньон близо до каменното свлачище.
С окървавена от елена муцуна Бебчо се върна да я види какво прави. Последва я до другия мъж и го подуши, докато Айла го влачеше към ръба на скалата, под който чакаше плашливата кобила и шейната.
— Дръпни се сега настрани, Бебчо!
Когато се опита да смъкне мъжа до носилката, клепачите му потрепнаха и той простена от болка, а после пак затвори очи. Тя се зарадва, че е в безсъзнание. Беше тежък и усилията и да го премести щяха да му причинят болка. Когато най-подир го завърза за носилката, се върна към каменната площадка с едно яко копие и тръгна към дъното. Погледна надолу към мъртвия мъж и почувства тъга от смъртта му. После запъна копието в трошляка и с официалните безмълвни жестове на Клана се обърна към света на духовете. Беше наблюдавала как Креб, старият Мог-ър поверява духа на Иза на другия свят с плавните си изразителни движения. Бе повторила същите движения, когато след земетресението бе намерила тялото на Креб в пещерата, макар че никога не бе знаела цялото значение на свещените жестове. Това не беше важно, идеята и беше ясна. Спомените се върнаха и очите и се напълниха, докато тя изпълняваше прекрасния безмълвен ритуал за непознатия странник и го изпращаше по пътя му към света на духовете.
Сетне използва копието като лост, също както използваше пръчката за разриване, за да прекатури някое повалено дърво или да извади някой корен — освободи големия камък и отскочи от пътя на каменната каскада, която покри мъртвия човек.
Преди прахта да падне на земята, вече бе извела Уини от каньона. Айла се качи на гърба на коня и дългото завръщане към пещерата започна. Няколко пъти тя спря да се погрижи за мъжа и веднъж да изкопае пресни корени от зарасличе, въпреки че се разкъсваше между бързането да го закара до пещерата и желанието да облекчи Уини. Когато прекара ранения мъж през потока, взе завоя и видя далеч пред себе си издадената стена, си поотдъхна. Но чак когато спря, за да промени положението на прътовете на шейната, преди да поеме по тясната пътека, си позволи да повярва, че е успяла да закара мъжа жив до пещерата.
Вкара Уини заедно с шейната вътре в пещерата и запали огън, за да затопли вода, преди да развърже изпадналия в безсъзнание мъж и да го завлече до своето място за спане. Свали сбруята на коня, прегърна го с благодарност, прегледа запасите си от лечебни треви и подбра тия, които и трябваха. Преди да започне приготовленията, пое дълбоко въздух и посегна за амулета си.
Не можа да проясни достатъчно мислите си, та да се обърне към своя тотем с конкретна молба — бе твърде изпълнена с необяснима тревога и объркани надежди — но помоли за помощ. Искаше силата на нейния могъщ тотем да се пренесе върху усилията и да излекува този мъж. Тя трябваше да го спаси. Не бе много сигурна защо е тъй, но нищо по-важно не и се бе случвало досега. Щеше да направи каквото трябваше, но този мъж не трябваше да умре.
Добави дърва и провери температурата на водата в коженото гърне, увесено точно над огъня. Като видя, че се вдига пара, пусна в гърнето венчелистчета от невен. Накрая се обърна към мъжа. От прокъсаната му кожена дреха знаеше, че освен раната на дясното бедро има и други разкъсвания. Трябваше да свали дрехите му, но той не носеше привързано с ремъци наметало.
Разгледа ги по-внимателно да разбере как да ги махне и видя, че са направени от различни кожени парчета, изрязани и оформени, а след това съединени с нишки така, че да обхващат ръцете, краката и тялото. Още повече се изненада, като сряза връхната му дреха и откри друга, която не приличаше на нищо видяно досега. Към нея в някакъв определен ред бяха прикрепени парчета от раковини, кости, животински зъби и пъстри птичи пера. Дали това е някакъв амулет, зачуди се тя. Не и се щеше да я срязва, но нямаше друг начин да я свали. Направи го внимателно, като се стараеше да следва мотива, за да го развали колкото се може по-малко.