Под украсеното одеяние имаше още едно, което покриваше долната част на тялото му. То се увиваше поотделно около всеки крак и бе съединено с нишка, а после се събираше, припокриваше се отпред и се завързваше около кръста му с връв сякаш беше торбичка. Сряза и тази дреха, като при това забеляза, че той съвсем определено е мъж. Махна турникета и внимателно отстрани втвърдената, просмукана с кръв кожа от разкъсания крак. По пътя на няколко пъти бе разхлабвала турникета, притискайки мястото с ръка, за да може да контролира кървенето и да позволи известно кръвообращение в крака. Ако необходимите мерки не се разбираха и не се приложеха, употребата на турникета можеше да означава загуба на крака.
Щом стигна до нозебраните, които също бяха оформени и съединени така, че да прилягат на формата на стъпалото, пак спря. Сетне сряза вървите и усуканите ремъци и ги свали. Раната на бедрото му пак започна да кърви, но съвсем слабо и тя бързо го обследва, за да разбере колко големи са пораженията. Другите разкъсвания и драскотини бяха повърхностни, но можеше да се появи опасност от инфекция. Драскотините от лъвски лапи имаха отвратителната склонност да загнояват. Дори и дребните одрасквания от Бебчо често забираха. Но грижата и за момента не беше инфекцията, а бедрото му. И тя за малко не пропусна друга контузия — голяма цицина отстрани на главата му, вероятно от падането при атаката. Не бе сигурна колко сериозна е тя, но не можеше да отдели време да го установи. Кръвта пак рукна от раната.
Притисна слабините му, докато промиваше раната с обработена заешка кожа — стъргана и разпъвана, докато не бе станала мека и попиваща, която топеше в топлата отвара от невенови венчелистчета. Течността беше хем кръвоспираща, хем антисептична и тя по-късно я използва, за да прегледа и слабото кървене от останалите рани. Почисти раната внимателно и я проми отвътре и отвън. Под дълбокото външно разкъсване бе разкъсана и част от бедрения мускул. Тя напръска с пудра от корени на здравец раната и забеляза незабавния коагулиращ ефект.
Притискайки нужното място с една ръка, Айла натопи корена на зарасличето във водата, за да го изплакне. После го сдъвка на каша и я изплю в горещата отвара от невенови венчелистчета, та да я използва като влажна лапа направо върху отворената рана. Притвори разкъсания край и намести скъсания мускул, но щом отдръпна ръце, раната се отвори широко и мускулът се измести от мястото си.
Затисна го отново, но знаеше, че няма да се задържи. Не мислеше, че ако го увие здраво, той ще стои както трябва, а не искаше кракът на мъжа да заздравее лошо и да стане причина за постоянна слабост. Ако само можеше да седи тук и да придържа двата края един към друг, докато оздравее, мислеше си тя, чувствайки се безпомощна, и съжаляваше, че Иза не е при нея. Беше сигурна, че старата лечителка щеше да знае какво да направи, макар да не се сещаше тя да и е давала някога инструкции как да действа в подобно положение.
Сетне се сети за нещо друго, нещо, което Иза и бе казала за самата нея, когато тя бе попитала как може да бъде лечителка по линията на Иза. „Аз не съм твоя дъщеря — бе казала Айла. — Аз нямам твоите спомени. Всъщност аз не разбирам какво представляват твоите спомени.“
Тогава Иза и бе обяснила, че нейната линия е най-почитаната, защото те са най-добрите. Всяка майка бе предавала на дъщеря си това, което знаеше и бе научила, а тя е била обучавана от Иза. Иза и бе предала всички знания, които бе могла да и предаде, може би не всичко, което знаеше, но достатъчно, защото Айла притежаваше нещо друго. Дар, бе казала Иза. „Ти нямаш спомени, дете, но имаш определен начин на мислене, начин на разбиране и начин на знаене как да помогнеш.“
Да можех сега да измисля начин да помогна на този мъж, помисли Айла. Сетне забеляза купчината дрехи, които бе разрязала, и нещо и хрумна. Остави бедрото на мъжа и вдигна парчето, което покриваше долната част от тялото му. Отделните кожи бяха изрязани, а после съединени с фина нишка — нишка, направена от сухожилие. Тя проучи как са прикрепени, като ги дръпна настрани. Нишката беше промушена през дупка в едната страна, после през дупка в другата страна и бе издърпана, за да ги свърже.
Тя бе правила нещо подобно — оформяше чинии от брезова кора, пробиваше отвори и съединяваше краищата с възел. Дали можеше да направи нещо такова, за да задържи бедрото на мъжа затворено? Да задържи раната, докато тя не зарасне?
Бързо стана и се върна с един предмет, който приличаше на кафява пръчка — дълго парче еленово сухожилие, изсушено и твърдо. С един кръгъл гладък камък Айла бързо начука изсъхналото сухожилие, като го разкъса на дълги нишки фини колагенови влакна. Раздърпа ги, измъкна една фина нишка от здравата съединителна тъкан и я натопи в невеновия разтвор. При навлажняване сухожилието ставаше гъвкаво като кожа, а ако не се използваше, се втвърдяваше при изсъхване. Когато приготви няколко нишки, прегледа своите ножове и дупчила и се опита да подбере най-доброто, с което да прореже малки дупчици в плътта на мъжа. После се сети за купчината трески, които бе взела от удареното от светкавицата дърво. Иза използваше такива тресчици, за да пробива циреи и подутини, които трябваше да се изстискат. Щяха да и свършат работа.