Когато вече не можеше да го сдържа и цялата Пещера се надигна, майка му го изпрати да живее с Даланар. Решението беше мъдро. Когато се върна, Джондалар не само бе изучил занаята си, но и се бе научил да контролира емоциите си и бе израснал като висок, мускулест, забележително хубав мъж с изключителни очи и едно неосъзнавано очарование, отразяващо неговата дълбока натура. Жените по-специално усещаха, че в него има повече, отколкото той дава да се види. Той се превърна в неустоимо предизвикателство, но никоя не можа да го спечели. Колкото и дълбоко да успееха да проникнат, не можеха да досегнат най-скритите му чувства. Колкото и много да успееха да вземат, той имаше още за даване. Бързо се научи с коя докъде да стига, но за него връзките му бяха повърхностни и незадоволителни. Единствената жена в неговия живот, която можеше да му бъде равна, се отдаде на друго призвание. Във всеки случай двамата нямаше да си съответстват.
Мъката му бе също тъй дълбока като цялата му натура, но младата жена, която го държеше, бе познала не по-малка мъка. Тя бе загубила всичко — и то неведнъж, бе почувствала студения дъх на света на духовете — и то неведнъж и все пак бе устояла. Тя почувства, че страстният му изблик е нещо повече от оплакването на една обикновена горест, и, поучена от собствените си загуби, прекрати неговите.
Когато разтърсващите му вопли стихнаха, откри, че докато го е държана, тихо му е напявала. С напяването си беше успокоявала и приспивала Уба, дъщерята на Иза. Беше виждала сина си да затваря очи при този звук, беше приспивала собствената си мъка и самота със същата монотонна приспивна мелодия. Бе направила това, което трябваше. Изразходван и изтощен, накрая той се отпусна. Лежеше по гръб с обърната настрани глава и гледаше каменните стени на пещерата. Когато обърна главата му, за да измие сълзите му със студена вода, той затвори очи. Не желаеше или не можеше да я гледа. Скоро тялото му се отпусна и тя разбра, че е заспал.
Отиде да види как Уини се оправя с новороденото си жребче, сетне излезе навън. Чувстваше се изцедена, но освежена. Застана на далечния край на площадката, погледна към долината и си припомни тревожното пътуване с мъжа на носилката и трескавата си надежда, че няма да умре. Тази мисъл я изнерви. Усети повече от всякога, че мъжът трябва да живее. Върна се бързо в пещерата и се увери, че той още диша. Пак сложи студената супа на огъня — повече се бе нуждал от друг вид подкрепа — провери дали лекарствата са приготвени за събуждането му и тихо седна на рунтавата кожа до него.
Не можеше да му се нагледа и изучаваше лицето му като че ли се опитваше наведнъж да навакса за всички тези години, когато бе жадувала да види друг човек. Сега, след като част от необичайността на лицето му бе изчезнала, го виждаше повече като цяло, а не като отделни черти. Искаше и се да го докосне, да прекара пръст по челюстта и брадичката, да усети светлите му гладки вежди. Сетне нещо я порази.
Очите му бяха пуснали вода! Тя бе изтрила влага от лицето му, рамото му още бе мокро от нея. Значи не съм само аз, помисли. Нито Креб, нито някой друг така и не можа да разбере защо, когато съм тъжна, от очите ми излиза вода. Креб мислеше, че очите ми са слаби. Но очите на мъжа пуснаха вода, когато той страдаше. Сигурно очите на всички Други пускат вода.
Продължилото цяло нощ бдение на Айла и интензивните и емоционални реакции най-накрая поискаха своето. Въпреки че бе още следобед, тя заспа на кожата до мъжа. Джондалар се събуди на смрачаване. Беше жаден и искаше да пие нещо, но не желаеше да буди жената. Чуваше звуците от кобилата и нейното новородено, но различаваше единствено жълтеникавата и козина, докато тя лежеше близо до стената от другата страна на входа на пещерата.
После погледна жената. Тя лежеше по гръб, главата и бе отвърната от него. Виждаше само линията на врата и челюстта и очертанията на носа и. Спомни си емоционалното си избухване и малко се смути, сетне си спомни какво го бе предизвикало. Болезненият спомен измести всички други чувства. Усети как очите му се напълват със сълзи и силно ги стисна. Опита се да не мисли за Тонолан, опита се да не мисли за нищо. Скоро успя и не се събуди чак до среднощ, когато стоновете му разбудиха и Айла.