— Джондалар — каза той, — Името ми е Джондалар от Зеландонии.
Това бе прекалено много, тя не можеше да го схване. Поклати глава и пак го посочи. Той видя, че е объркана.
— Джондалар — рече и повтори по-бавно: „Джондалар“.
Айла се напъна да накара устата си да работи по същия начин.
— Дух-да — по-точно от това не успя.
Той разбра, че и е трудно да прави точните звуци, но много се старае. Зачуди се дали няма някаква деформация на устата, която да и пречи да говори. Дали заради това не приказваше? Защото не можеше? Повтори името си бавно, като произнасяше всеки звук толкова ясно, колкото можеше, сякаш говореше на дете или на човек, комуто не достига интелигентност.
— Джон-да-лар… Джоннн-даа-ларрр.
— Дон-да-лах — опита пак тя.
— Много по-добре! — рече той с одобрително кимване и се усмихна. Този път тя наистина се бе постарала. Вече не бе сигурен дали неговото заключение, че тя се упражнява да служи на Майката, е правилно. Не му се виждаше достатъчно умна. Продължи да се усмихва и да кима.
Той прави щастливото лице! Никой друг в Клана не можеше да се усмихва така, освен Дърк. За нея пък беше нещо съвсем естествено, а сега и той го прави.
Изненаданото и изражение бе така забавно, че Джондалар трябваше да сподави едно изхихикване, но усмивката му се разшири и очите му весело заблестяха. Усещането бе заразително. Крайчетата на Айлините устни се извиха нагоре и когато неговото ответно ухилване я окуражи, тя му отвърна с широка доволна усмивка.
— О, жено — рече Джондалар. — Ти може и да не говориш много, но си прекрасна, когато се усмихнеш! — Мъжкото у него започна да я вижда като жена, като много привлекателна жена и той я погледна както си следваше.
Нещо бе различно. Усмивката още си стоеше, но очите му. Айла забеляза, че на светлината на огъня очите му станаха тъмновиолетови и в тях се криеше нещо повече от забавление. Тя не знаеше какво има в погледа му, но тялото и знаеше. То разпозна поканата и отговори със същото гъделичкащо, потъващо усещане дълбоко вътре в нея, каквото бе изпитала, когато бе наблюдавала Уини и червеникавокафявия кон. Очите му бяха тъй завладяващи, че тя трябваше да отметне глава, за да се насили да погледне встрани. Помота се малко, оправяйки покривката на леглото му, сетне взе купата и стана, като избягваше погледа му.
— Струва ми се, че си свенлива — каза Джондалар и смекчи интензивността на погледа си. Тя му напомняше за една млада жена пред Първия обряд. Усети добронамереното, но силно желание, което винаги бе изпитвал към младите жени по време на тази церемония, и парещото опъване в слабините. А после и болката в дясното бедро.
— Всичко е наред — каза с крива усмивка. — И без друго не съм във форма за това.
Отпусна се назад на леглото, като отметна и разглади кожите, които тя бе използвала, за да му даде опора, и се усети изцеден. Тялото му го болеше, а като се сети за причината, го заболя още повече. Не искаше да си спомня и да мисли. Искаше да затвори очи и да забрави, да потъне в забвение, което да сложи край на болката му. Усети докосване по рамото и отвори очи. Айла му подаваше една чаша. Погълна течността и не след дълго усети, че болката се облекчава и го обзема отпуснатост. Знаеше, че това е предизвикано от напитката, която му бе дала, и и бе благодарен, но се чудеше откъде е разбрала от какво се нуждае, без да и каже и дума.
Айла бе видяла болезнената гримаса и знаеше колко тежки бяха нараняванията му. Тя бе опитна лечителка. Беше приготвила татула, преди още той да се събуди. Видя как бръчките на челото му се разглаждат и тялото му се отпуска, загаси лампата и огради огъня с камъни. Сложи рунтавата кожа, която използваше, до мъжа, но сънят бе далеко.
На светлината на оградения огън се примъкна до входа на пещерата и като чу мекото процвилване на Уини, отиде към нея. Стана и приятно, като видя кобилата да лежи на земята.
Странната миризма на мъжа в пещерата я бе изнервила след раждането. Щом се бе отпуснала достатъчно, та да легне, значи беше приела неговото присъствие. Айла седна до врата на Уини пред гърдите и, за да може да я погали и почеше около ушите. Жребчето, което лежеше близо до цицките на майка си, полюбопитства и навря муцунка между тях. Айла го погали и го почеса, после протегна пръсти. Усети засмукването, но то я пусна, като откри, че тя няма нищо за него. Майка му задоволи нуждата му да суче.