Бебето ти е чудесно, Уини, и ще порасне силно и здраво като теб. Сега си имаш някой като теб, а и аз си имам. Не мога да го повярвам. След всичкото това време вече не съм сама. Очите и неочаквано се напълниха със сълзи. Колко много, много луни минаха, откакто бях прокълната, откакто не съм виждала никого. Сега има някой тук. Мъж, Уини. Мъж от Другите и мисля, че ще остане жив. Изтри сълзите с опакото на ръката си. И неговите очи също правят вода и той ми се усмихна. И аз му се усмихнах. Аз съм една от Другите, точно както разправяше Креб. Иза ми каза да намеря своите, да си намеря стопанина. Уини! Той ли ми е стопанинът? За мен ли бе докаран тук? Моят тотем ли го докара?
Бебчо! Бебчо ми го даде! Той е бил избран, също както съм била избрана аз. Проверен и белязан от Бебчо, от пещерното лъвче, което моят тотем ми даде. Мъж, чийто тотем е Пещерният лъв, ще да е достатъчно силен за жена с тотем Пещерния лъв. Даже може да имам още бебета.
Айла се намръщи. Само че бебетата всъщност не се правят от тотемите. Знам, че Брод е заченал Дърк, когато е сложил органа си в мен. Мъжете заченат бебетата, не тотемите. Дон-да-лах е мъж.
Изведнъж Айла си помисли за органа му, втвърден от необходимостта да се освободи от водата, и си спомни объркващите му сини очи. Усети в себе си странна пулсация, която я накара да се чувства неспокойна. Защо изпитваше тези странни усещания? Бяха започнали, когато гледаше Уини и тъмнокафявия кон.
— Тъмнокафявият кон! И сега тя има тъмнокафяво жребче. Този жребец е заченал бебе в нея. Дон-да-лах може да зачене бебе в мен. Може да ми бъде еш.
Ами ако не ме иска? Иза казваше, че мъжете го правят, ако харесват някоя жена. Повечето мъже. Брод не ме харесваше. Не би ми било неприятно, ако Дон-да-лах. Изведнъж тя се изчерви. Аз съм толкова голяма и грозна! Защо ще поиска да прави това с мен? Защо ще ме иска за еш? Той може да си има стопанка. Ами ако поиска да си тръгне?
Не може да тръгне. Трябва да ме научи пак да правя думи. Дали ще остане, ако мога да разбирам думите му?
Аз ще ги науча. Ще науча всичките му думи. Тогава може би той ще остане, дори и да съм голяма и грозна. Не може да си тръгне сега. Толкова дълго бях сама.
Айла скочи почти панически и излезе от пещерата. Чернотата преминаваше в тъмно пурпурно, нощта почти бе свършила. Тя се загледа как силуетите на дърветата и познатите ориентири се появяват от мрака. Прииска и се пак да влезе в пещерата и да погледне мъжа, но се пребори с желанието си. После си помисли да му приготви нещо прясно за закуска и тръгна да вземе прашката.
Може би няма да му хареса, ако ловувам? Аз вече реших да не позволявам на никого да ме спира, спомни си тя, но не отиде за прашката. Вместо това слезе на брега, съблече наметалото си и си взе сутрешното плуване. То и подейства много добре и като че ли отми емоционалното и объркване. След пролетното наводнение любимото и място за риболов вече не съществуваше, но тя бе открила друго малко по-надолу по течението и сега се насочи натам.
Джондалар се събуди от миризмата на готвено, която му припомни, че е изгладнял. Използва мехура да изпразни свря и успя да се привдигне, за да може да хвърли един поглед наоколо. Жената бе излязла, а също кобилата и жребчето и, но мястото, което те заемаха, бе единственото друго място в пещерата, което донякъде напомняше на място за спане, а и имаше само едно огнище. Жената живееше тук сама, като се изключат конете, а те не можеха да се смятат за хора.
Но тогава къде са нейните хора? Дали наблизо имаше други пещери? Дали не бяха на удължила се ловна експедиция? В мястото за складиране имаше предмети за пещерата, рошави и обезкосмени кожи, от стойките висяха растения, месото и храната бяха достатъчни за голяма Пещера. Нима всичко бе само за нея? Ако живееше сама, защо имаше нужда от толкова много? И кой го бе пренесъл тук? Може би нейните хора го бяха донесли и го бяха оставили с нея.
Така ще да е! Тя е тяхната зеландони и те са ме докарали в пещерата и за да се погрижи за мен. Тя е твърде млада за това, поне изглежда млада, но е компетентна. Без съмнение. Вероятно е дошла тук, за да се подложи на някакво изпитание, да развие някое специално умение — може би с животните — и нейните хора са ме намерили. Не е имало никой друг и тя им е позволила да ме оставят тук. Трябва да е много могъща зеландони, за да има такъв контрол над животните.
Айла влезе в пещерата, носейки изсъхналия и избледнял поднос от тазова кост с голяма, прясно опечена пъстърва на него. Усмихна му се, учудена, че го намира буден. Остави рибата долу и пренареди кожите и натъпканите със слама кожени възглавнички така, че той да може да седне по-удобно. За начало му даде чая от върбова кора, за да успокои треската и да облекчи болката. Постави подноса в скута му, излезе и се върна с купа сварено зърно, прясно обелени стъбла магарешки бодил и девесил и първите диви ягоди.