Джондалар бе достатъчно гладен, за да излапа каквото и да е, но след първите няколко хапки се позабави, за да се наслади на вкуса. Айла бе усвоила похватите на Иза, която използваше билките не само като лекарства, но и като подправки. И пъстървата, и зърното бяха подправени от умелата и ръка. Пресните стъбла бяха хрупкави и точно толкова нежни, колкото трябваше, а дивите ягоди, макар и само няколко, му поднесоха сладкия си дар без ничия друга помощ, освен помощта на слънцето. Беше впечатлен. Майка му бе призната за добър готвач и въпреки че подправките не бяха същите, той разбираше тънкостите на добре приготвената храна.
На Айла и стана приятно, че той отдели време да се наслади на храната. Когато привърши, му донесе чаша ментов чай и се приготви да смени превръзките му. Махна съвсем компреса от главата му. Отокът бе спаднал и единствено мястото малко го наболяваше. Драскотините по гърдите и ръцете му заздравяваха. Можеше да останат леки белези, но мускулатурата бе незасегната. Въпросът беше в крака. Щеше ли да заздравее както трябва? Щеше ли напълно да възстанови функциите си? Или частично? Или щеше да остане куц?
Отстрани лапата и с облекчение видя, че листата на дивото зеле бяха намалили възпалението, както се бе надявала. Имаше определено подобрение, макар че още не можеше да се каже до каква степен щеше да може да използва крака си. Изглежда завързването на раните със сухожилие вършеше работа. Като се имаше предвид увреждането, кракът бе много близо до първоначалната си форма, въпреки че щеше да остане голям белег и може би известна деформация. Тя бе напълно доволна.
Джондалар за пръв път можа да огледа крака си и не остана доволен. Кракът му изглеждаше много по-сериозно увреден, отколкото си бе въобразявал. При вида му той пребледня и няколко пъти тежко преглътна. Виждаше какво се е опитала да направи с възлите. Може би щеше да има някаква разлика, но се чудеше дали някога ще може пак да ходи.
Той я заговори и запита къде се е научила да лекува, без да очаква отговор. Тя разпозна името му, но нищо повече. Искаше да го помоли да я научи на значението на неговите думи, но не знаеше как. Разочарована, излезе да вземе дърва за огнището в пещерата. Жадуваше да се научи да говори, само че как изобщо можеха да започнат?
Той си мислеше за току-що изяденото ястие. Който и да я снабдяваше, тя бе добре запасена, но очевидно знаеше как да се погрижи за себе си. Ягодите, стъблата и пъстървата бяха пресни. Зърното обаче ще да е било събрано предишната есен, което означаваше излишък от зимния запас. Това говореше за добро планиране, без гладуване през късната зима или ранната пролет. Означаваше също, че областта сигурно е добре позната и затова обитавана от известно време. Имаше и други белези, че пещерата е използвана по-продължително: черните сажди около димния отвор и особено добре утъпкания под.
Беше добре обезпечена с покъщнина за пещерата и със сечива, но по-внимателното разглеждане показваше, че те изцяло са лишени от резба или украса и са по-скоро примитивни. Погледна дървената чаша, от която бе пил чай. Във всеки случай не е груба. Всъщност много добре направена. Била е издълбана от един чвор, ако се съди по формата на дървесните влакна. Като я огледа по-внимателно, на Джондалар му се стори, че чашата е била оформена така, че да се използват предимствата на формата, която структурата на дървото е предоставяла. Не беше трудно да си въобразиш муцунката на малко животинче в извивките и възлите. Дали го бе направила нарочно? Изкусна работа. Харесваше му повече от някои сечива с много по набиваща се в очите резба, които бе виждал.
Самата чаша бе дълбока, с разширяващ се навън ръб, симетрична и фино полирана. Дори отвътре нямаше издадени ръбове. Чворестото дърво се обработваше трудно. Да се направи тази чаша са отишли доста дни. Колкото повече се вглеждаше, толкова повече се уверяваше, че чашата несъмнено е майсторски изработен предмет, който лъжеше с нагледната си простота. На Мартона би и харесала, помисли той, като се сети за способността на майка си да придава приятен вид дори на най-обикновените съдове и кошници за храна. Тя имаше усет да вижда красотата дори в простите предмети.
Погледна нагоре, когато Айла донесе един наръч дърва, и поклати глава при вида на примитивната и кожена наметка. После забеляза възглавничката, на която бе лежал. Беше обезкосмена също като наметката и и не бе изрязана, за да и се придаде някаква форма, а бе увита около прясно сено и подпъхната в една плитка канавка. Издърпа единия и край да го изследва по-подробно. Самият, ръб бе малко по-твърд и няколко косъма още стояха, но кожата бе много гъвкава и мека като кадифе. И вътрешната, и твърдата външна повърхност заедно с козината бяха изстъргани, което обясняваше мекотата. Повече бе впечатлен обаче от необезкосмените кожи. Едно нещо бе да опъваш и дърпаш една изстъргана кожа, за да я направиш мека, а далеч по-трудно да обработиш кожа, която е изстъргана само отвътре. Обикновено необезкосмените кожи бяха по-твърди, но тези на леглото бяха също тъй гъвкави като обезкосмените.