За едно нещо обаче той не изпитваше никакви съмнения: че независимо дали наблизо имаше някой от нейните хора, тя е напълно способна да се грижи за себе си. А и за мен, помисли, когато тя дръпна настрани завивката, за да погледне ранения му крак.
Айла бе приготвила един антисептичен разтвор, но като се накани да извади възлите, които свързваха плътта му, започна да нервничи. Не мислеше, че раната ще се разтвори, изглежда тя заздравяваше успешно, но досега не бе използвала тази техника и не бе сигурна. От няколко дни си мислеше да махне възлите, но трябваше Джондалар да се оплаче, за да се реши.
Младата жена се приведе над крака и огледа отблизо възлите. Притегли внимателно едно от завързаните парчета от еленовото сухожилие. Израсналата кожа го бе обхванала и се надигна заедно с него. Зачуди се дали е трябвало да изчаква толкова дълго, но сега вече бе твърде късно да се тюхка. Хвана възелчето с пръсти и с най-острия си, неизползван досега нож сряза едната страна колкото може по-близо до възела. Няколкото пробни подръпвания показаха, че няма да може да го изтегли лесно. Накрая захапа възелчето със зъби и с рязко движение го извади.
Джондалар примигна. Тя съжаляваше, че му е причинила болка, но раната не се бе отворила. Там, където кожата се поразкъса, потече малка струйка кръв, ала мускулите и плътта бяха заздравели. Болката не бе висока цена за това. Тя извади останалите шевове колкото можеше по-бързо, за да приключи, докато Джондалар скърцаше със зъби и свиваше юмруци, за да не вика, всеки път, щом тя издърпаше поредния шев. И двамата се приведоха да видят резултата.
Айла реши, че щом като не забелязва влошаване, може да му позволи да натовари крака и да му позволи да излезе от пещерата. Взе ножа и купата с разтвора и се накани да стане. Джондалар я спря.
— Ще ми дадеш ли да видя ножа? — попита той и го посочи. Тя му го даде и загледа как го изучава.
— Това е направено от кремък! Дори не може да се каже, че е острие. Обработено е с известно майсторство, но техниката е ужасно примитивна. Дори дръжка няма — само е чукнато отзад, за да не се порежеш. Откъде взе това, Айла? Кой го направи?
— Айла правя.
Знаеше, че той коментира качеството и майсторлъка и искаше да обясни, че не е тъй изкусна като Друуг, но че се е учила, от най-добрия майстор на сечива в Клана. Джондалар внимателно и като че ли с изненада изучаваше ножа. Тя искаше да обсъдят достойнствата на инструмента и качеството на кремъка, но не можеше. Нямаше нужните термини в речника си, нито пък разбираше как може да изразява схващанията си. Беше много обезсърчаващо.
Жадуваше да говори с него за всичко. От много отдавна не бе имала с кого да приказва, но не бе разбирала колко много и липсва това, докато не бе пристигнал Джондалар. Чувстваше се сякаш пред нея е подредена маса за пир, а тя е изгладняла и иска да излапа храната, но може единствено да я вкуси.
Джондалар и върна ножа, поклащайки учудено глава. Беше остър и съвсем работоспособен нож, но само увеличи любопитството му. Тя бе обучена не по-зле от коя и да е зеландони и използваше напредничави техники — например шевовете — но да има такъв примитивен нож. Ако само можеше да я попита и да я накара да го разбере, ако само тя можеше да му каже. И защо не можеше да говори? Сега се учеше бързо. Защо не се бе научила по-рано? Желанието на Айла да говори бе амбицирало и двамата.
Джондалар се събуди рано. В пещерата бе още тъмно, но през входа и отвора над него се виждаше тъмната синева на разсъмването. Докато гледаше, забележимо се развидели и вече можеха да се различат очертанията на всяка издутина или вдлъбнатина на каменните стени. Можеше да ги види съвсем ясно и със затворени очи, бяха се врязали в мозъка му.
Трябваше да излезе и да погледне и нещо друго. Усети нарастваща възбуда и сигурност, че денят е дошъл. Не можеше вече да трае и се накани да разтърси жената, която спеше до него. Сиря, преди да я докосне, сетне премисли.
Тя спеше обърната настрани, свита в натрупаните около нея кожи. Той знаеше, че заема обичайното и място за спане. Кожите и бяха върху една примъкната до него рогозка, а не в плитка канавка, покрита с натъпкани със сено възглавнички. Спеше с наметката си, готова да скочи при най-малкия шум. Тя се обърна по гръб и той започна внимателно да я изучава, опитвайки се да види дали притежава някои определени белези, които да му дадат някаква идея за произхода и.