— Дон-да-лах се смея?
— Да, точно така.
— Айла се смея. Айла обичам се смея.
— Точно сега Джондалар „обичам излизам“ — отвърна той. — Къде са ми дрехите?
Айла донесе купчината дрехи, които бе срязала от тялото му. Те бяха разпарцаливени от лъвските лапи и изпъстрени с кафеникави петна. Синците и другите допълнителни елементи се измъкваха от украсената риза.
Видът им отрезви Джондалар.
— Трябва да съм бил зле ранен — каза той, като повдигна втвърдените от собствената му засъхнала кръв панталони. — Тези не стават за носене.
Айла си мислеше същото. Отиде към склада си и се върна с една неизползвана обезкосмена кожа и дълги ивици ремък и започна да я увива около кръста му, както правеха мъжете от Клана.
— Аз ще се оправя, Айла — каза той, като промуши меката кожа между краката си и я издърпа отпред и отзад, за да направи набедрена препаска. — Само че би могла да ми помогнеш — добави, опитвайки се да завърже ремъка около кръста си, за да закрепи дрехата.
Тя му помогна да го завърже и като подложи рамото си за опора, му показа, че може да премести тежестта си на крака. Той уверено стъпи на земята и с готовност се наклони напред. Беше по-болезнено, отколкото очакваше, и той започна да се съмнява, че ще успее. Но решителността му се възвърна, той се облегна силно на Айла и направи малка подскачаща стъпка, сетне втора. Когато стигнаха до входа на малката пещера, той щастливо и се усмихна и погледна каменната площадка и високите борове, растящи близо до отсрещната стена.
Тя го остави да се държи за твърдата скала на пещерата, докато донесе плетена от трева рогозка и една рунтава кожа и ги сложи близо до оттатъшния край на площадката, откъдето имаше най-добър изглед към долината. После се върна да му помогне. Когато най-накрая седна на кожата и за пръв път се озърна наоколо, той бе изморен, болеше го и едновременно с това бе доволен от себе си.
Уини и жребчето и бяха на ливадата, бяха излезли малко след като Айла ги заведе до него да го приветстват. Долината представляваше зелен тучен рай, скътан в сухите степи. Не му се вярваше, че такова място съществува. Извърна се към тясната клисура нагоре по течението и тази част от обсипания с камъни бряг, който не бе скрит от погледа. Вниманието му обаче се насочи отново към зелената долина, която се простираше надолу чак до мястото, където потокът завиваше в далечината.
Първото заключение, до което стигна, бе, че Айла живее тук сама. Нямаше никакви белези от други човешки жилища. Тя поседя малко с него, сетне влезе в пещерата и се върна с една шепа зърно. Сви устни, издаде мелодична чуруликаща трела и пръсна зърната наоколо по площадката. Джондалар се озадачи, когато една птица долетя и започна да ги кълве. Скоро ято птици с най-различна големина и окраска запърха около нея и с бързи отсечени движения птичките закълваха зърната.
Песните им — чуруликане, свиркане и цвърчене — изпълниха въздуха, докато те гледаха да си извоюват по-добра позиция и демонстрираха разрошените си пера. Джондалар трябваше да погледне два пъти, когато откри, че много от птичите песни, които чуваше, бяха издавани от жената! Тя можеше да възпроизвежда целия диапазон от звуци, а когато се спреше на някое определено цвърчене, някоя птичка се качваше на пръста и и оставаше там, когато тя я повдигнеше и засвирваше в дует. Няколко пъти тя поднесе една от птичките достатъчно близо до Джондалар, за да може той да я докосне, преди да отхвърчи.
Когато зърната се свършиха, повечето птици отлетяха, но един кос остана да се надсвирква заедно с Айла. Тя идеално имитираше богатите музикални потпури на дрозда.
Когато косът отлетя, Джондалар дълбоко си пое дъх. Беше го задържал, за да не подплаши хвъркатото зрелище, което Айла му представяше.
— Къде научи това? Беше изключително, Айла. Никога по-рано не съм бил тъй близо до живи птици.
Тя му се усмихна. Не бе съвсем уверена какво точно е казал, но съзнаваше, че е бил впечатлен. Подкара друга птича песен, надявайки се, че ще и каже името на птицата, но той само се усмихна одобрително на майсторлъка и. Опита втора и трета, преди да се откаже. Той не разбра какво иска тя, но една мисъл накара челото му да се набръчка. Тя можеше да прави птичи песни по-добре, отколкото Шамуд с флейтата! Дали пък не общуваше с духовете на Майката, обърнати на птици? Една птичка се стрелна надолу и кацна в нозете и. Той я изгледа с опасение.