Обхваналото го опасение бързо отмина от радостта да стои отвън и да се къпе на слънце, да усеща вятъра, да гледа долината. Айла също бе изпълнена с радост заради неговата компания. Беше толкова трудно да повярва, че той е седнал на нейната площадка, че тя не искаше да мигне. Ако затвореше очи, можеше да се окаже, че е изчезнал, щом ги отвори. Когато най-накрая се убеди в неговата материалност, затвори очи, за да разбере колко дълго може да се самоограничава — просто заради удоволствието да го види все още на мястото му, когато ги отвори. Дълбокият тътнещ звук на гласа му, ако се случеше да заговори, когато очите и бяха затворени, беше неочаквано удоволствие.
Слънцето се вдигна, топлото му присъствие се усети и блещукащият поток привлече вниманието на Айла. Бе пропуснала обичайното си сутрешно плуване, неспособна да остави Джондалар сам от страх, че може да се случи нещо неочаквано. Но сега той бе много по-добре и, ако имаше нужда, би могъл да я извика.
— Айла отивам вода — каза тя и се направи, че плува.
— Плувам — каза той, правейки подобни движения. — Думата е „плувам“ и бих желал да можех да дойда с теб.
— Фффлувм — рече бавно тя.
— Плувам — поправи я.
— Плуу-вам — опита повторно тя и, щом той кимна, тръгна надолу. Ще мине някое време, докато той успее да мине по тази пътека, ще му донеса горе малко вода. Но кракът му оздравява добре. Мисля, че ще може да го използва. Може би с малко накуцване, но, надявам се, нищо такова, че да му попречи да слезе.
Щом стигна брега и развърза ремъка на наметалото си, реши и да си измие косата. Тръгна надолу по потока за корени от сапунче. Погледна нагоре, видя Джондалар и му махна, сетне се върна на брега, вън от погледа му. Седна на ръба на огромния къс скала, който до тази пролет беше част от стената, и започна да разплита косата си. Един новопоявил се след пренареждането на скалите вир се бе превърнал в любимо място за къпане. Беше по-дълбок, а върху близката скала имаше легенообразна вдлъбнатина, която тя използваше да избие сапонина от корените на сапунчето.
Джондалар я видя отново, след като тя се бе изплакнала и бе заплувала нагоре, и одобри правилните и силни замахвания. Тя мързеливо доплува кучешката до скалата и, като седна на нея, остави слънцето да я изсуши, докато междувременно взе една клонка да разчеше косата си, а после я изчетка с лугачка. Докато гъстата и коса изсъхне, тя се почувства затоплена и макар Джондалар да не я бе повикал, започна да се тревожи за него. Сигурно е почнал да се уморява, помисли. Погледна наметалото си и реши, че и трябва чисто наметало. Вдигна го и го понесе по пътеката.
Джондалар усещаше слънцето много повече от Айла, Когато той и Тонолан потеглиха, беше пролет, а малкото предпазен тен, който бе получил след напускането на лагера на Мамутои, бе изчезнал по време на-престоя в пещерата на Айла. Той все още бе по зимному блед или поне беше, докато не излезе да седи на слънце. Айла беше изчезнала, когато той за пръв път почна да усеща неудобство от слънчевото си изгаряне. Опита се да не му обръща внимание, тъй като не желаеше да безпокои жената, която се наслаждаваше на няколкото отделени за себе си момента след внимателните си грижи. Започна да се чуди какво я е задържало толкова дълго и му се прииска тя да побърза. Започна да гледа ту горната част на пътеката, ту нагоре-надолу по потока, мислейки, че тя може да реши да поплува още.
Когато Айла се изкачи на върха на стената, той гледаше на друга страна и един поглед към яркочервения му гръб бе достатъчен да я накара да се засрами. Виж как е изгорял от слънцето! Каква лечителка съм да го оставя тук тъй дълго? Тя се забърза към него.
Той я чу и се извърна, благодарен, че най-после се е върнала и малко раздразнен, че не го е направила по-рано. Но когато я видя, престана да усеща изгарянето. Удивен, зяпна с отворена уста голата жена, която вървеше към него на яркото слънце.
Кожата и беше златистокафява и при движение преливаше над плоските жилести отрудени мускули. Краката и бяха излети идеално, като единственият им недостатък бяха четирите успоредни белега на лявото и бедро. От мястото си виждаше заобления и твърд задник и над тъмно русия мъх на срамното окосмяване извивката на корема, маркирана с леките гънки на останали от бременност стрии. Бременност? Гърдите и бяха големи, но добре оформени и високи като на момиче, с тъмно розови ареоли и щръкнали зърна. Ръцете и бяха дълги и грациозни и несъзнателно афишираха силата и.