Тя настоя да остане на мястото си.
— Това начин Клана — очите и го молеха да разбере. — Айла искам казвам… — в очите и се насъбраха сълзи от объркване. Тя започна да говори:
— Айла не говоря добре. Айла искам казвам, Джондалар дава Айла разговор, искам казвам…
— Да не искаш да кажеш благодаря?
— Какво значи „благодаря“?
Той помисли.
— Ти спаси живота ми, Айла. Ти се погрижи за мен, излекува раните ми, — даде ми храна. Затова аз искам да ти кажа благодаря. Искам да ти кажа повече от благодаря.
Айла се намръщи.
— Не също. Мъж ранен, Джондалар грижа се. Айла грижа се всички мъже. Джондалар дава Айла разговор. Повече. Повече благодаря — тя го погледна прямо, желаейки да я разбере.
— Ти може и да не „говоря добре“, но много добре общуваш. Стани, Айла, или аз ще трябва да седна до теб. Разбирам, че си лечителка и че у теб живее необходимостта да се грижиш за всеки, който има нужда от помощ. Може да си мислиш, че няма нищо особено в туй, че си спасила живота ми, но това не ме прави по-малко благодарен. За мен е дребна работа да те уча на моя език, да те уча да говориш, но започвам да разбирам, че за теб това е много важно и ти си ми благодарна. Винаги е трудно да изразиш благодарността си, независимо на какъв език. Моят начин е да ти кажа благодаря. Мисля, че твоят начин е по-красив. Моля те, сега стани.
Тя почувства, че той е разбрал… Усмивката и изразяваше повече благодарност, отколкото тя си мислеше. За нея това бе трудна, но важна концепция, която тя трябваше да предаде, и затова стана с приповдигнато настроение, загдето е успяла. Искаше и се да изрази изблика си с движение и когато видя Уини и жребчето и, свирна силно и пронизително. Кобилата наостри уши и побягна в галон към нея. Когато се доближи, Айла се затича, скочи и леко се приземи на конския гръб.
Направиха широк кръг по ливадата, а жребчето ги следваше отблизо. Айла бе стояла тъй близо до Джондалар, че не бе яздила много, откакто го бе намерила, и сега ездата и даде опияняващото чувство за свобода. Когато се върнаха до скалата, Джондалар ги чакаше изправен. Вече си бе затворил устата, която се бе отворила при потеглянето им. За миг по гърба му бяха пролазили мравучки и той се бе зачудил дали жената не е свръхестествена, може би дори донии. Смътно си припомни един сън за духа на Майката във формата на млада жена, която отблъсва настрани един лъв.
Сетне си спомни твърде човешкото объркване на Айла заради неспособността и да общува. Вероятно никоя духовна форма на Великата земя майка не би имала такива проблеми. И все пак тя бе невероятно надарена да общува с животните. Щом ги повикаше, птичките идваха и ядяха от ръката и, а кърмещата кобила притича при свирването и и позволи на жената да язди на гърба и. И какво беше това за хората, които не говорят с думи, а с движения? Айла му бе дала много неща за размисъл, замисли се той, докато чешеше жребчето. Колкото повече мислеше за нея, толкова по-голяма ставаше мистерията.
Ако нейните хора не говореха, можеше да разбере и тя защо не говори. Но кои бяха тези хора? Къде бяха сега? Бе казала, че няма свои хора, и живееше сама в долината, но кой я бе научил да лекува или на магията с животните? Откъде бе намерила огнения камък? Бе твърде млада, за да бъде толкова надарена зеландони. Обикновено за да се сдобият с нейните способности бяха нужни много години, често пъти в специални усамотени места.
Дали пък нейните хора не са такива? Той знаеше за специални групи от Тези, които служат на Майката, които си поставяха за цел да постигнат дълбоки прозрения в големите тайни. Подобни групи имаха голям престиж. Зеландони бе прекарала няколко години с такава група. Шамуд бе говорил за изпитанията, на които те се подлагаха, за да получат прозрение и умения. Дали Айла не е живяла с подобна група, която разговаря само с движения? И сега е заживяла в самота, за да усъвършенства способностите си?
А ти си мислеше да имаше Удоволствия с нея, Джондалар. Нищо чудно, че реагира по такъв начин. Но каква срамота. При тази красота да се откаже от Удоволствията. Красива или не, ти, Джондалар, би трябвало да уважаваш желанията и.
Кафявото жребче мушкаше с глава и се потъркваше в мъжа, търсейки по-внимателно почесване от чувствителните ръце, които винаги успяваха да намерят нужните места, сърбящи най-много при линеенето на пухестата козина на новороденото. На Джондалар му беше приятно, че жребчето го търси. За него по-рано конете бяха просто източник на храна и никога не му бе хрумвало, че те могат да са топли отзивчиви животни, които да изпитват удоволствие от ласките му.