Не го очакваше с голямо нетърпение. Би предпочела да ловува с Бебчо, но той си бе отишъл. Отсъствието на ловния и партньор обаче бе най-дребната и грижа. Повече се тревожеше заради Джондалар. Знаеше, че дори и да възрази, не би могъл да я спре. Не можеше да се каже, че тя е част от неговия Клан. Това беше нейната пещера, а и той не бе напълно възстановен. Но той изглежда се радваше на долината, на Уини и на жребчето, даже изглежда харесваше и нея. Тя не искаше това да се промени. От опит знаеше, че мъжете не обичат жените да ловуват, но нямаше избор.
Пък и тя искаше нещо повече от неговото неохотно съгласие — трябваше и поддръжката, помощта му. Не искаше да вземе кончето на лов. Боеше се да не попадне сред паникьосаните животни и да бъде ранено. Бе сигурна, че то би останало, когато тя тръгне с Уини, ако Джондалар се съгласи да му прави компания. Тя няма да отсъства дълго. Ще намери стадо, ще изкопае капан и ще се върне, а на лов ще иде на другия ден. Но как би могла да помоли мъжа да прави компания на жребчето, докато тя е на лов? Даже и ако той самият още не е в състояние да ловува?
За закуска направи бульон и огледът на намаляващите запаси сушено месо я убеди, че скоро ще трябва да направи нещо. Реши, че трябва да започне с малка демонстрация на ловните си сръчности, като покаже ловкостта си с любимото оръжие. Реакцията му към ловуването с прашка щеше да и даде някаква идея дали си заслужава да помоли за помощ.
Двамата бяха свикнали сутрин да се разхождат край храсталака по брега. За него това бе полезно упражнение, а на нея и харесваше. Тази сутрин на излизане тя затъкна прашката в поясния си ремък. Сега се нуждаеше само от сътрудничеството на някое създание, което да поиска да се приближи на един хвърлей.
Надеждите и бяха надминати, защото щом свърнаха от потока към ливадата, подплашиха двойка бели яребици. Тя видя едната и посегна за прашката и за камъни. Тя я свали от небето точно при излитането на втората, която бе свалена със следващия камък. Преди да иде да ги вземе, хвърли едно око към Джондалар. Видя изумлението му и, което бе по-важно, видя усмивката му.
— Това беше удивително, жено! Така ли си убила всички тия животни? Мислех си, че слагаш примки. Какво е това оръжие? Тя му подаде разширената в средата кожена ивица, сетне отиде да събере птиците.
— Мисля, че това се нарича прашка — рече той при връщането и. — Уиломар ми е разправял за подобно оръжие. Аз не можах да си представя за какво точно говори, но трябва да е било за това. Ти си много добра с него, Айла. За това сигурно трябва дълга практика, дори и при известна природна надареност.
— Ти харесваш аз ловувам?
— Ако ти не ловуваш, кой да го прави?
— Мъже Клана не обича жени ловува.
Джондалар се вгледа в нея. Беше нервна и разтревожена. Може би мъжете не харесват жените, които ловуват, но това не я бе спряло да се научи. Защо бе избрала точно този ден, за да демонстрира майсторлъка си? Защо усещаше, че тя търси неговото одобрение?
— Повечето жени Зеландонии ловуват поне докато са млади. Майка ми беше известна с умението си да разчита следи. Не виждам защо жените да не ловуват, щом искат. Аз харесвам жените, които ловуват, Айла.
Видя как напрежението и се изпари. Очевидно бе казал това, което тя искаше да чуе, а то си бе самата истина. Зачуди се обаче защо е било тъй важно за нея.
— Аз трябва отивам ловувам — рече тя. — Трябва помощ.
— Бих искал да ти помогна, но не мисля, че вече съм в състояние.
— Не помагаш ловувам. Аз взимам Уини, ти пазиш жребче?
— Това ли било? — каза той. — — Искаш да се грижа за жребчето, докато ги ловуваш с кобилата? — той се изсмя. — Това се казва размяна. Обикновено като роди едно-две деца, жената остава да се грижи за тях. Задължение на мъжа е да ловува за тях. Да, ще остана с жребчето. Някой трябва да ловува, а аз не искам моят малък приятел да бъде ранен.
Тя се усмихна с облекчение. Той няма нищо против, той наистина изглежда няма нищо против.
— Можеш обаче да изследваш този пожар на изток, преди да планираш лова си. Такъв голям пожар може да свърши работата вместо теб.
— Пожар ловува? — рече тя.
— Цели стада са умирали просто от задушаване. Понякога намираш месото си сготвено! Има една забавна история за човека, който намерил сготвено месо след един прериен пожар и му било много трудно да убеди останалите хора от своята Пещера, че нарочно е изпекъл месото. Това е стара история.
На лицето и се появи разбираща усмивка. Един бързо горящ пожар би могъл да повали цяло стадо. Може би изобщо няма да ми се наложи да копая яма.