Спря, за да почеше и приласкае жребчето, което пъхаше нос в ръката му и се разсмя, защото младият кон се затъркаля с жизнерадостно удоволствие по ливадата, която използваше заедно с Уини. Вдигнало крака във въздуха, кончето пищеше от удоволствие и се търкаше в рохкавата почва. Сетне стана и се отърси, като разхвърля пръст във всички посоки, намери любимото си място под сянката на една върба и легна да си почине.
Джондалар бавно тръгна по каменистия бряг, превит, за да огледа всеки камък.
— Намерих един! — извика развълнувано, с което стресна жребчето. Почувства се малко глупаво. — Ето още един! — рече отново и смутено се усмихна. И докато вдигаше сиво жълтия камък, замръзна на място при вида на един друг, много по-голям.
— На този бряг има кремък!
Тя е взимала кремък за инструментите си оттук! Ако намериш камък за удряне и направиш наковалня, и… Ти би могъл да направиш разни инструменти, Джондалар! Хубави острия и дупчила… Изправи се и огледа купчината кости и камънак, с които потокът бе замерял стената. Изглежда тук има и подходящи кости и рога. Би могъл даже да и направиш прилично копие.
Тя може и да не иска „прилично копие“, Джондалар. Може да има причини да използва точно своето. Това, разбира се, не означава, че ти не можеш да направиш едно копие за себе си. Ще бъде по-добре, отколкото да се мотаеш цял ден. Може даже да изгравираш нещо. Преди да се откажеш, трасираше доста добре.
Той се порови в купчината кости и плавей, натрупана до стената, сетне заобиколи, отиде до бунището от другата страна и започна да търси между боклука в избуялия шубрак разрязани по ставата кости, мерени и рога. Докато търсеше добър камък за чукало, намери няколко шепи огнени камъни. Отчупи кората на първата кремъчна конкреция и се усмихна. Не знаеше, че неговият занаят толкова му е липсвал.
Почна да мисли за всичко, което би могъл да направи, след като вече имаше кремък. Трябваше му хубав нож и брадвичка — и двете с дръжки. Искаше да направи копия и сега ще може да скрепи дрехите си с няколко добри шила. А и Айла би могла да хареса неговите инструменти. Най-малкото щеше да и ги покаже.
Денят не се влачеше, както се бе опасявал, и вече се смрачаваше, когато внимателно събра новите си инструменти за обработка на кремък и новите кремъчни инструменти, които бе направил с тях, в кожата, взета на заем от Айла. Като се върна в пещерата, жребчето започна да му се навира, за да привлече вниманието му и той заподозря, че животинчето е гладно. Айла бе оставила малко сварени на каша зърна. Отначало жребчето беше отказало да ги яде, после ги бе излапало, но това беше още по пладне. Къде ли беше тя?
Когато се стъмни, той вече съвсем определено се разтревожи. Жребчето имаше нужда от Уини и Айла би трябвало да се върне. Застана да я чака на по-далечния край на площадката, после реши да запали огън, като си помисли, че би могла да го види, ако се е заблудила. Няма да се заблуди, рече си той, но въпреки това запали огъня.
Тя се върна късно. Той чу Уини и тръгна по пътеката да ги посрещне, но жребчето вече го бе изпреварило. Айла слезе от коня на брега, свлече един труп от носилката, премести прътовете, за да могат да минат по тясната пътека и, когато Джондалар стигна долу и отстъпи встрани, поведе кобилата нагоре. Върна се с една цепеница от огъня за факла. Джондалар я взе, докато Айла натовари втория труп върху носилката. Закуцука нагоре, за да помогне, но тя вече бе го свалила. Като я видя как се оправя с тежкия елен, оцени по достойнство силата и и прозря как я бе получила. Конят и носилката бяха полезни и може би необходими, но все пак тя бе само една.
Кончето нетърпеливо търсеше цицката на майка си, но Айла го избутваше, докато не стигнаха пещерата.
— Ти прав, Джондалар — каза тя, щом той стигна до площадката. — Голям, голям пожар. Аз не виждам по-рано такъв голям пожар. Надалеч. Много, много животни.
Нещо в гласа и го накара да се взре по-внимателно. Беше изтощена и касапницата, която бе видяла, бе оставила отпечатъка си в напрегнатите, хлътнали очи. Ръцете и бяха черни, лицето и наметалото — сплескани със сажди и кръв. Айла развърза сбруята и шейната, после прегърна Уини през врата и уморено облегна чело на кобилата. Тя пък стоеше с наведена глава и разкрачени предни крака, докато жребчето и бозаеше от напращелите цицки. Изглеждаше също тъй уморена като Айла.
— Този пожар трябва да е бил много далеч. Цял ден ли язди? — попита Джондалар.
Тя вдигна глава и се обърна към него. За миг бе забравила за присъствието му.
— Да, цял ден — рече и дълбоко си пое дъх. Все още не можеше да се отдаде на умората си, твърде много неща имаше за вършене. — Много животни умира. Много идва взима месо. Вълк. Хиена. Лъв. Друг аз не виждам по-рано. Големи зъби — тя зина и провеси показалците си надолу като удължени кучешки зъби.