Като слезе от коня, Джондалар малко трепереше, но очите му блестяха от възбуда. Айла потупа запотените хълбоци на кобилата и щом Уини хукна в тръс към брега край пещерата, тръгна бавничко след нея.
— Знаеш ли, че това жребче през цялото време бягаше наравно с нея? Страхотен рейсър е!
От начина, по който Джондалар употреби думата, Айла долови, че в нея има скрит смисъл.
— Какво значи рейсър? — понита.
— На Летните събирания има състезания — най-различни — но най-вълнуващи са състезанията по надбягване — обясни той. — Бегачите се наричат рейсъри и с тази дума наричат всеки, който се стреми да победи или да постигне някаква цел. Това е дума за одобрение и окуражаване — похвална дума. Жребчето е рейсър, обича да бяга.
Продължиха в мълчание, което с всяка стъпка ставаше по-нетърпимо.
— Защо ми каза да се изправя? — попита накрая Джондалар, опитвайки се да го наруши. — Не ми ли рече, че не знаеш как да кажеш на Уини какво искаш. Когато се изправих, тя забави ход.
— Никога по-рано не съм мислила за това, но като ви видях да се задавате, изведнъж си помислих „изправи се“. Отначало не знаех как да ти кажа, но щом видях, че трябва да намалиш скоростта, просто разбрах.
— Значи ти наистина даваш сигнали на коня. Някакви сигнали. Чудя се дали жребчето ще може да се научи на разни сигнали — отнесено каза той.
Стигнаха стената, която се издаваше към водата, и я заобиколиха. Пред тях се откри забавна гледка: Уини се търкаляше в калта на края на потока, за да се охлади, и пръхтеше от изключителното удоволствие. Близо до нея жребчето бе навирило крака във въздуха. Джондалар се усмихна и сиря да погледа, но Айла продължи с наведена глава. Настигна я, когато тя тръгна по пътеката.
— Айла…
Тя се обърна и изведнъж той не знаеше какво да каже.
— Аз… Аз, ъ-ъ-ъ… искам да ти благодаря.
Тя все още малко трудно разбираше тази дума. В езика на Клана за нея нямаше точно съответствие. Членовете на всеки малък Клан до такава стенен зависеха един от друг, че взаимопомощта беше начин на живот. Благодарности не се изказваха. Нима едно бебе би благодарило на майка си за грижите или пък тя би очаквало това от него? Специалните услуги или подаръци пораждаха задължението да бъдат върнати на свой ред и не винаги биваха приемани с удоволствие.
В Клана най-близко до изказването на благодарност беше признанието от някой с по-нисък статус към някой с по-висок, обикновено от страна на жена към мъж, за някоя особена милост или за освобождаване от задължение. На нея и се стори, че Джондалар се опитва да и каже, че и е признателен за ездата с Уини.
— Джондалар, Уини ти позволи да седиш на гърба и. Защо благодариш на мен?
— Ти ми помогна да яздя, Айла. И освен това имам да ти благодаря за толкова други неща. Ти направи тъй много за мен, така се грижи.
— Дали жребчето би казало на Уини „благодаря“, задето се е грижила за него? Ти имаше нужда, — аз се погрижих за теб. Защо „благодаря ти“?
— Но ти ми спаси живота.
— Аз съм жена, която лекува, Джондалар — тя се опита да измисли начин да обясни, че когато някой спаси живота на друг човек, той получава право над част от жизнения му дух, а другият — задължение да го защищава в замяна. В крайна сметка двамата ставаха по-близки от братя. Само че тя беше лечителка и заедно с парчето манганов диоксид, което носеше в амулета си и бе дадено късче от духа на всички. Никой не и беше задължен да и даде повече. — „Благодаря ти“ не е нужно — рече тя.
— Зная, че не е нужно. Зная, че ти си Жена, която лекува, но за мен е важно да разбереш какво чувствам. Хората казват — „благодаря ти“ един на друг за оказаната помощ. Това е учтивост, обичай.
Изкачиха се по пътеката един след друг. Тя не му отговори, но обяснението му я накара да се замисли как Креб се бе опитал да обясни, че не е учтиво да гледаш отвъд граничните камъни към огнището на друг човек. Беше и било по-трудно да научи обичаите, отколкото езика на Клана. Сега Джондалар казваше, че сред неговите хора е обичай, вежливост да изказват признателността си един на друг, но това я объркваше повече.
Защо ще иска да изказва признателност, като току-що я бе посрамил? Ако някой мъж от Клана и беше изразил така презрението си, тя щеше да престане да съществува за него. Неговите обичаи няма да са лесни за учене, проумя тя, но туй не я накара да се чувства по-малко унизена.
Той се опита да мине през бариерата, която тя бе издигнала между тях, и я спря, преди да влезе в пещерата.
— Айла, съжалявам, ако съм те обидил по някакъв начин.
— Обидил? Не разбирам тази дума.
— Мисля, че те ядосах, накарах те да се чувстваш зле.