— Не си ме ядосал, но наистина ме накара да се чувствам зле.
Признанието го изненада.
— Съжалявам — рече той.
— Съжалявам. Това е вежливост, нали? Обичай? Джондалар, каква полза има от думи като съжалявам? Тя не променя нищо, изобщо не ме кара да се чувствам по-добре.
Той прокара ръка през косата си. Беше права. Каквото и да бе направил — а си мислеше, че знае какво е то — съжалението му не помагаше. Не помагаше и избягването на темата, това, че не я поставяше направо от страх да не се озове в още по-неудобно положение.
Тя влезе в пещерата, свали кошницата си и разръчка огъня, за да сготви за вечеря. Той я последва, остави кошницата си до нейната и придърпа до огнището една рогозка, за да седне и я гледа.
Използваше някои от инструментите, които и бе дал, след като наряза елена, и ги харесваше, но за някои неща предпочиташе да използва стария нож, с който бе свикнала. Той си помисли, че с грубия нож, оформен от кремъчна отломка, много по-тежка от неговите острия, тя си служеше с не по-малко умение, отколкото това, с което можеше да работи който и да е друг с по-малките, по-фини, снабдени с дръжки ножове. Мозъкът му на майстор на кремъка обсъждаше, преценяваше, сравняваше предимствата на двата типа сечива. Работата не е само в това, че единият нож е по-удобен за използване, мислеше той. Всеки остър нож може да реже, но само си помисли, колко повече необработен кремък ще бъде нужен да се направят инструменти за всеки. Дори само пренасянето на камъните щеше да се окаже проблем.
Това, че той седи и я гледа толкова отблизо, изнерви Айла. Накрая тя стана да вземе малко лайка за чай с надеждата, че ще отвлече вниманието му, а тя самата ще се успокои. Туй го накара да проумее, че пак е започнал да отлага решаването на проблема. Събра кураж и се реши да действа направо.
— Права си, Айла. Не е кой знае какво, като казвам, че съжалявам, но не знам какво друго да кажа. Не зная с какво съм те засегнал. Моля те, кажи ми защо се чувстваш зле.
Май сега пак говори неверни думи, помисли тя. Как да не знае? И все пак изглежда разтревожен. Сведе поглед, защото предпочиташе да не я е питал. Достатъчно лошо бе да изпиташ такова унижение и без да се налага да говориш за него. Само че той бе попитал.
— Чувствам се зле, защото… защото не съм приемлива — рече тя на ръцете си, които държаха чая в скута и.
— Какво значи, че не си приемлива? Не разбирам.
Защо и задаваше тези въпроси? Дали не се опитваше да я накара да се почувства по-зле? Айла хвърли поглед към него. Беше се привел напред и в лицето и позата му разпозна искреност и тревога.
— Нито един мъж от Клана не би облекчил сам нуждата си, ако наблизо има приемлива жена — изчерви се при споменаването на своя провал и погледна в ръцете си. — Ти беше изпълнен с нужда, но избяга от мен. Не трябва ли да се чувствам зле, ако не съм приемлива за теб?
— Да не казваш, че си засегната, защото аз не… — стана и погледна нагоре. — О, Дони! Как може да си толкова глупав, Джондалар? — запита той пещерата.
Тя го погледна стреснато.
— Аз мислех, че не искаш да те тревожа, Айла. Опитвах се да уважа желанията ти. Исках те толкова много, че не можех да издържа, но винаги щом те докоснех, ти се стягаше. Как може да си мислиш, че един мъж не би те сметнал за приемлива?
В нея се надигна вълна от разбиране, която отпусна свитото и, болящо сърце. Той я искаше! Той си е мислил, че тя не го иска! Пак обичаите, различните обичаи.
— Джондалар, ги трябваше само да направиш сигнала. Има ли значение какво съм искала аз?
— Разбира се, че има значение какво искаш. Ти не… — изведнъж се изчерви. — Ти не ме ли искаш?
В очите му имаше колебание и страх от отблъскване. Чувството и беше познато. Изненада се да го види в един мъж, но това отстрани всяко останало късче съмнение, което би могла да запази в душата си, и я изпълни с топлота и нежност.
— Искам те, Джондалар. Исках те още когато за пръв път те видях. Когато беше така ранен, че не знаех дали ще оживееш, щом те погледнех, чувствах, че… отвътре идва това усещане. Но ти никога не ми даде сигнала… — тя пак погледна надолу. Беше казала повече, отколкото бе възнамерявала. Жените от Клана с техните подканващи жестове бяха по-деликатни.
— И през цялото това време аз съм си мислел… За какъв сигнал говориш?
— В Клана когато един мъж иска някоя жена, той прави сигнала.
— Покажи ми.
Тя направи жеста и се изчерви. Обикновено този сигнал не се даваше от жена.
— Това ли е всичко? Просто правя така? Ти какво правиш после? — беше леко шашардисан, когато тя стана, коленичи и се подложи.
— Искаш да кажеш, че мъжът прави това, а жената това и толкоз? Готови са?