— Един мъж не прави сигнала, ако не е готов. Ти днес не беше ли готов?
Беше негов ред да се изчерви. Бе забравил колко готов беше и какво бе сторил, за да се удържи да не я насили. Тогава би дал всичко да знаеше този сигнал.
— Ами ако жената не го иска? Или не е готова?
— Ако мъжът даде сигнала, жената трябва да застане в тази поза — помисли си за Брод и лицето и се помрачи от спомена за болката и унижението.
— Винаги ли, Айла? — той забеляза болката и и се зачуди. — Дори когато и е за пръв път?
Тя кимна.
— И с теб ли така стана? Някой мъж просто ти е дал сигнала?
Тя затвори очи и преглътна, сетна кимна повторно. Джондалар бе поразен и възмутен.
— Да не искаш да кажеш, че няма Първи обряд? Няма кой да наблюдава, за да се увери, че мъжът не и причинява голяма болка? Какви хора са това? Не се ли грижат за първия път на жената? Просто дават на кой да е мъж да я вземе, щом се разгорещи? Да я насили, независимо дали е готова, или не? Независимо дали я боли, или не?
Беше скочил на крака и яростно крачеше напред-назад.
Това е жестоко! Това е нечовешко! Как може да го позволи човек? Нямат ли никаква жалост? Изобщо ли не ги е грижа?
Избухването му беше тъй неочаквано, че Айла просто остана да седи зяпнала с широко отворени очи и да гледа как Джондалар сам разпалва у себе си огъня на справедлив гняв. Но щом думите му взеха да стават по-хулни, тя започна да тръска глава в отрицание.
— Не! — изрази гласно накрая своето несъгласие, — Това не е вярно, Джондалар. Грижат се! Иза ме намери — тя се погрижи за мен. Те ме осиновиха, направиха ме част от Клана, въпреки че бях родена от Другите. Не бяха длъжни да ме приемат.
Креб не разбираше, че Брод ме измъчва, той никога не е имал стопанка. Той не познава жените от тази страна, пък и това беше право на Брод. И когато забременях, Иза се погрижи за мен. Тя се поболя да ми търси лекарство, за да не загубя бебето си. Без нея щях да умра при раждането на Дърк. И Брун го прие, макар всеки да си мислеше, че е деформиран. Но той не беше. Той е силен и здрав… — Айла млъкна, защото видя, че Джондалар се е втренчил в нея.
— Ти имаш син? Къде е той?
Айла не бе говорила за сина си. Даже след толкова много време все още и беше болно да говори за него. Знаеше, че всяко споменаване ще породи въпроси, макар че би могло да излезе наяве и случайно.
— Да, аз имам син. Той още е с Клана. Дадох го на Уба, когато Брод ме накара да напусна.
— Накара те да напуснеш? — той пак седна. Значи тя има син. Бил е прав да подозира, че е била бременна. — Защо може някой да кара една майка да остави сина си? Кой е този… Брод?
Как да му обясни? Затвори за малко очи.
— Той е водачът. Брун беше водачът, когато ме намериха. Той позволи на Креб да ме направи Клан, но остаря и затова направи водач Брод. Брод винаги ме е ненавиждал, даже когато бях още малко момиче.
— Нали той ти причини болка?
— Иза ми каза за сигнала, когато станах жена, но рече, че мъжете облекчават нуждите си с жените, които харесват. Брод го направи, защото му беше приятно да знае, че може да ме накара да върша нещо, което ми е противно. Само че аз мисля, че моят тотем го е накарал да го направи. Духът на Пещерния лъв знаеше колко много исках да имам бебе.
— Какво общо има този Брод с твоето бебе? Великата земя майка дава благословията си, когато Тя реши. Твоят син от неговия дух ли беше?
— Креб казваше, че духовете правят бебетата. Казваше, че жената поглъща духа на мъжкия тотем. Ако той е достатъчно силен, побеждава духа на нейния тотем, отнема жизнената му сила и зачева в нея нов живот.
— Това е много странен начин да се възприемат нещата. Майката е тази, която избира чий мъжки дух да смеси с женския дух, когато Тя благослови някоя жена.
— Аз не мисля, че духовете правят бебетата. Нито духовете на тотемите, нито духовете, които твоята Велика майка смесва. Мисля, че животът започва, когато мъжкият орган е издут и той го постави вътре в жената. Мисля, че това е причината мъжете да имат такива силни нужди, а жените толкова много да искат мъжете.
— Не може да е тъй, Айла. Знаеш ли колко пъти може един мъж да постави мъжествеността си в една жена? Тя не би могла да има толкова много деца. Мъжът прави жената с Майчиния Дар на Удоволствието, той я отваря, за да може да влезне духът. Но най-свещеният Майчин Дар на Живота се дава само на жените. Те поемат духовете и създават живот, и стават майки като Нея. Ако един мъж Я почита, харесва даровете и и поеме задължението да се грижи за една жена и нейните деца, Дони може да избере неговия дух за децата от неговото огнище.
— Какво значи Дар на Удоволствието?