Накрая усети, че е мокра, и извади от кошницата кожения навес. Придърпа го върху спалната си кожа като завивка и скри глава отдолу. Трепери дълго, след като вече се бе стоплила, ала с отминаването на нощта ужасната буря утихна и накрая тя заспа.
Птичките изпълниха ранния утринен въздух с чуруликане, цвъртене и хрипкав грак. Айла отметна завивката и се огледа с удоволствие. На сутрешното слънце, все още влажен от дъжда, блестеше свят от зеленина. Намираше се на широк скалист бряг на мястото, където малка рекичка завиваше на изток по своя криволичещ и като цяло южен курс.
На отсрещния бряг една редица тъмнозелени борове се извисяваха към върха на стената. Всичките им несигурни стремежи над ръба на речната клисура биваха веднага пресичани от шибащите степни ветрове. Това придаваше странно притъпен вид на най-високите дървета, защото растежът им се бе ограничил в нарастване на клоните. Извисяващ се гигант с почти идеална симетрия, разваляна единствено от стърчащите под прав ъгъл спрямо стеблото острия, растеше до друг, чийто овъглен, нащърбен висок ствол се допираше до насочения му надолу връх. Дърветата бяха поникнали на тясна ивица от другата страна на реката между брега и стената, някои тъй близо до водата, че се виждаха оголените им корени.
Нагоре по течението от нейната страна гъвкави върби се скланяха над потока и ронеха в него дълги светлозелени листа-сълзи. Разплесканите дръжки на листата на високите трепетлики ги караха да треперят от лекия ветрец. Белокори брези растяха на групи, докато техните братовчеди елшите бяха просто като високи храсти. Между дърветата се катереха и раздвояваха лиани, а близо до потока се бяха скупчили най-разнообразни храсти с напълно прокарали листа.
Айла бе пътувала тъй дълго из прегорените и изсъхнали степи, че бе забравила колко красиво може да е зеленото. Малката река искреше подканящо и забравила страха си от бурята, тя скочи и се затича по брега. Първата и мисъл бе да пие. После импулсивно развърза дългия ремък на наметалото, свали амулета и плясна във водата. Брегът пропадаше рязко и тя се гмурна надолу, а сетне заплува към полегатата отсрещна страна.
Водата бе студена и освежаваща и измиването на степната прах и кал бе истинско удоволствие. Тя заплува срещу течението и усети как то става по-силно, а водата по-студена там, където отвесните стени се събираха, стеснявайки реката. Обърна се по гръб и, люшкана от кипящата вода, се остави да бъде отнесена надолу. Загледа се в дълбоката синева между високите скали и забеляза тъмна дупка в стената оттатък брега по-нагоре. Дали не е пещера, помисли си с тръпка на вълнение. Чудя се дали ще е трудно да стигна дотам.
Младата жена закрачи обратно към брега и седна на топлите камъни, за да изсъхне на слънце. Бързите живи движения на птиците, които подскачаха по земята близо до храсталака, вадеха червеите, привлечени близо до повърхността от нощния дъжд, и подскачаха от клонка на клонка, кълвейки натежалите от плод храсти, привлякоха погледа и.
Я виж малините! Толкова са големи, помисли си. Пърхане на криле приветства пристигането и, после утихна наблизо. Тя запъха в устата си цели шепи сладки сочни малини. Като се наяде до насита, изплакна ръце и сложи амулета, но сбърчи нос от мазния, изцапан и потен ремък. Нямаше друг. Точно преди да тръгне, се бе върнала в разхвърляната в безпорядък от земетресението пещера, за да намери дрехи, храна и укритие, но тогава бе загрижена да оцелее, а не от това дали ще се нуждае от смяна на летните ремъци.
Сега отново мислеше как да оцелее. Безнадеждните и мисли от сухите и ужасяващи степи бяха разпръснати от свежата долина. Вместо да задоволят апетита и, малините го бяха възбудили. Искаше и се нещо по-солидно и тя отиде до мястото, където бе спала, за да вземе прашката. Просна влажния кожен навес и подгизналата постелка на загретите от слънцето камъни, сложи пак замърсеното си одеяние и се огледа за малки кръгли камъчета.
Внимателният оглед установи, че на брега има не само камъни, Той бе обсипан с посивели, довлечени от водата дървета и обезцветени бели кости, повечето от тях струпани на огромна купчина до изпъкналата стена. Яростните пролетни води изкореняваха дървета и отнасяха невнимателните животни, запращаха ги в стеснената гърловина на отвесната скала по-горе по течението и в мъртва хватка ги запокитваха срещу близката стена, докато бушуващата вода се разцепваше на завоя. В купа Айла видя огромни рога, дълги бизонски бивни и няколко гигантски извити мамутски бивници. Дори огромните мамути падаха под ударите на пороите. Сред отломките имаше големи речни камъни, ала очите на жената се присвиха, когато съзря няколко средно големи варовиково сиви камъка.