— Ами да! Ти никога не си познала Удоволствията, нали? — рече той, изумен от хрумналата му идея. — Нищо чудно, че не разбираше, когато аз… Ти си жена, която е била благословена с дете, без дори да е имала Първи обряд. Твоят Клан трябва да е много необичаен. Всички, които срещнах при моето Пътешествие, знаеха за Майката и Нейните Дарове. Дар на Удоволствието е, когато един мъж и една жена чувстват, че се искат един друг и се отдават един на друг.
— Това става, когато един мъж е издут и трябва да облекчи нуждите си с жена, нали така? — каза Айла. Когато сложи органа си в мястото, откъдето излизат бебетата. Това ли е Дара на Удоволствието?
— Така е, но има много повече неща.
— Може би, но всички ми казваха, че никога няма да имам бебе, защото моят тотем е много силен. Всички бяха изненадани. А и той не беше деформиран. Той просто изглеждаше малко като мен и малко като тях. Но едва след като Брод продължи да ми дава сигнала, аз забременях. Никой друг не ме искаше, аз съм много голяма и грозна. Даже на Събирането на Клановете нямаше един мъж, който да би искал да ме вземе, макар да имах статуса на Иза, когато те ме приеха като нейна дъщеря.
Нещо в разказа и започна да безпокои Джондалар, да го тревожи, но той все не можеше да долови какво е.
— Ти каза, че лечителката те е намерила — как и беше името? Иза? Къде те намери? Откъде си дошла?
— Не знам: Иза казваше, че съм родена от Другите — други хора като мен. Като теб, Джондалар. Не мога да си спомня нищо отпреди живота си в Клана, не мога да си спомня дори лицето на майка ми. Ти си единственият мъж, който съм виждала да прилича на мен.
Докато слушаше, Джондалар усети някакво надигане в областта на стомаха.
— На събирането на Клановете от една жена чух за един мъж от Другите. Това ме накара да се боя от тях, докато не те срещнах. Тя имаше бебе, момиче, което толкова приличаше на Дърк, че би могло да бъде мое. Ода искаше да уредим свързването на нейната дъщеря и моя син. Те казваха, че и нейното бебе е деформирано, но аз си мисля, че онзи мъж от Другите е заченал бебето и, когато я е насилил да облекчи нуждите си с него.
— Мъжът я е насилил?
— А също е убил първата и дъщеря. Ода била с две други жени и дошли много Други, но не дали сигнала. Един от тях я хванал, първото бебе на Ода паднало и си ударило главата в един камък.
Изведнъж Джондалар се сети за групичката младежи от една Пещера далеч на запад. Искаше му се да отхвърли заключенията, които бе започнал да прави. И все пак, щом една групичка младежи могат да го направят, защо да не могат и други?
— Айла, ти продължаваш да говориш, че не си като Клана. По какво се различавате?
— Те са по-ниски, затуй бях тъй изненадана, когато ти се изправи. Винаги съм била по-висока от всеки друг, включително мъжете. Те, затова не ме искаха, аз съм твърде висока и твърде грозна.
— И какво друго? — не желаеше да пита, но не можеше да се спре. Трябваше да узнае.
— Очите им са кафяви. Иза си мислеше, че на моите очи им има нещо, защото са с цвета на небето. Дърк има техните очи и… не знам как да го кажа, големите вежди, но челото му е също като моето. Главите им са по-плоски…
— Плоскоглавци! — устните му се изпънаха с отвращение. — Мила Майко, Айла! Ти си живяла с тези животни! Ти си оставила един от техните мъжкари… — той потръпна. — Ти си родила… едно изчадие със смесен дух — получовек и полуживотно!
Сякаш бе докоснал нещо мръсно, Джондалар се дръпна назад и скочи на крака. Това бе реакция, породена от ирационални предразсъдъци, от строги, необмислени мнения, които никога не бяха били подлагани на съмнение от повечето му познати.
Отначало Айла не схвана нищо и го загледа с озадачено смръщване. Но изражението му се изпълни с отвращение, досущ като нейното, когато си мислеше за хиените. После думите му придобиха смисъл.
Животни Наричаше хората, които тя обичаше, животни! Нежно любещият Креб, който въпреки туй беше най-уважаваният и могъщ свят мъж на Клана, Креб да е животно? Иза, която я бе отгледала и и беше като майка, която я бе научила да лекува, Иза да е воняща хиена? И Дърк! Нейният син!
— Какво искаш да кажеш, животни? — кресна Айла, като скочи на крака и застана срещу него. Тя никога досега не бе повишавала гневно глас и сама се изненада от силата му — а също и от жлъчта в него, — Креб и Иза да са животни? Моят син — получовек? Хората от Клана не са нещо като ужасните вонящи хиени. Животните щяха ли да вземат едно ранено малко момиченце? Щяха ли да го приемат като една от тях? Щяха ли да се грижат за него? Щяха ли да го отгледат? Къде си мислиш, че съм се научила да намирам храна? Или да готвя? Къде си мислиш, че съм се научила да лекувам? Ако не бяха тези животни, сега нямаше да съм жива, нито пък ти, Джондалар!