Казваш, че Кланът са животни, а Другите са човеци? Добре, запомни това: Клана спаси едно дете от Другите, а Другите убиха едно дете от Клановете. Ако можех да избирам между човеци и животни, щях да избера вонящите хиени!
Тя изфуча от пещерата надолу по пътеката и свирна на Уини.
23
Джондалар се шашардиса. Тръгна след нея и я проследи от площадката. С добре трениран скок тя възседна коня и препусна в галоп по долината. Айла винаги бе била тъй отстъпчива и никога не бе показвала гнева си. Контрастът правеше избухването и още по-изумително.
Той винаги бе мислил, че е честен и непредубеден спрямо плоскоглавците. Мислеше си, че те трябва да бъдат оставени на мира, да не ги дразнят или подмамват, и самият той не би убил преднамерено някой плоскоглавец. Но чувствата му бяха силно засегнати от идеята, че някой мъж може да използва женски плоскоглавец за Удоволствия. Това, че един от техните мъжкари би могъл да използва човешка женска по същия начин, бе оголило дълбоко скрит нерв. Жената щеше да бъде осквернена.
А той така я искаше. Сети се за вулгарните разкази на подигравателно хихикащите се момчета и млади мъже и почувства някакво свиване в слабините, сякаш вече наистина беше заразен и сега неговият член щеше да се сбръчка и да падне. Беше пощаден само поради необяснимата милост на Великата земя майка.
Още по-лошо, тя бе родила едно изчадие, едно животинче със злонамерен дух, за което в прилична компания дори не би могло да се говори. Самото съществуване на подобни създания бе яростно отричано от някои хора и въпреки това приказките за тях не секваха.
Айла определено не го беше отричала. Тя открито призна, стоеше тук и защищаваше детето… с такава жар, с каквато всяка майка би защищавала набеденото си дете. Бе наранена и яростна, загдето той бе говорил оскърбителни неща за тях. Наистина ли е била отгледана от глутница плоскоглавци?
По време на пътуването си беше видял няколко плоскоглавци и даже се бе питал дали те са животни. Спомни си случката с младия мъжкар и по-старата женска. Като си помислиш, младокът не беше ли използвал нож от дебел кремъчен отломък, за да среже на две рибата, също като този, който използваше Айла? И майка му носеше увито около себе си наметало също като Айла. Айла даже се държеше по същия начин, особено в началото — този навик да гледа надолу, да стои настрана така, че да не се забелязва. Ами кожите на леглото и — те имаха същата фактура като вълчата кожа, която му бяха дали. И копието и! Това примитивно тежко копие не беше ли досущ, като копията на глутницата плоскоглавци, която бяха срещнали с Тонолан след слизането от ледника?
Всичко това е било през цялото време пред очите му, трябвало е само да го види. Защо ли си беше измислил приказката, че тя е от Тези, които служат на Майката и се е подложила на изпитания, за да усъвършенства уменията си? — Тя наистина беше опитна колкото който и да е лечител, може би и по-опитна. Наистина ли беше получила целителните си знания от плоскоглавец?
Загледа я как се отдалечава. Беше великолепна в яростта си. Познаваше много жени, които повишаваха глас и при най-малката провокация. Марона можеше да се превърне в писклива, заядлива, проклета вещица, припомни си той, като си помисли за жената, на която беше обещан. Но в някои имаше такава властна сила, че те го привличаха. Той обичаше силните жени. Те го предизвикваха, не можеха да се сдържат и не се покоряваха тъй лесно на собствените му страсти в редките случаи, когато те се проявяваха. Подозираше, че въпреки спокойствието и в Айла имаше твърда като камък сърцевина. Само я виж на тоя кон, помисли. Забележителна, красива жена.
Изведнъж, сякаш лиснат със студена вода, проумя какво е направил. Кръвта се дръпна от лицето му. Тя му бе спасила живота, а той се бе отдръпнал от нея като от нещо мръсно! Бе го обсипала с грижи, а той и бе отвърнал със злобно отвращение. Беше нарекъл изчадие детето и, детето, което тя очевидно обичаше. Вцепени се от силата на собственото си отвращение.
Втурна се в пещерата и се хвърли на леглото. Нейното легло. Беше спал на леглото на една жена, от която току-що се бе отдръпнал с презрение.
— О, Дони! — извика. — Защо ме остави да го направя? Защо не ми помогна? Защо не ме спря?
Зарови глава под кожите. От малък не се бе чувствал тъй нещастен: Беше си мислил, че е надраснал всичко това, но отново бе действал, без да мисли. Никога ли няма да се научи? Защо не бе възпитал у себе си малко дискретност? Скоро щеше да си тръгне, кракът му бе изцелен. Защо не бе успял да се контролира, докато не си тръгне?