Всъщност защо все още бе тук? Защо не и бе благодарил и потеглил? Нищо не го задържаше. Защо бе останал и я бе накарал да отговаря на въпроси, които не бяха негова работа? Ако не го бе сторил, щеше да си спомня за нея като за красивата, тайнствена жена, която живееше сама в една долина с омагьосаните животни и която бе спасила живота му.
Защото ти, Джондалар, не можеш да си тръгнеш от една красива, тайнствена жена и много добре го знаеш!
Защо трябва толкова да се впрягаш? Какво значение има дали тя… е живяла с плоскоглавци?
Защото я искаш. А сетне реши, че тя не е достатъчно добра за теб, понеже…, понеже е оставила…
Ама че си идиот! Ти просто не я слушаше. Тя не го е оставила, той я е насилил! Без Първи обряд. И ти я упрекваш! Тя ти разправи всичко, откри се и поднови болката си, а ти какво направи?
Ти се държа по-лошо от него, Джондалар. Тя поне е знаела какви са чувствата му. Той я е мразел, искал е да я нарани. Но ти! Тя ти вярваше. Тя ти каза какво изпитва към теб. Ти, Джондалар, я искаше толкова много и си можел да я имаш по всяко време. Само че се боеше да не накърниш гордостта си.
Ако и бе обръщал внимание и не се безпокоеше тъй много за себе си, можеше да забележиш, че тя не се държи като опитна жена. Постъпваше като изплашено младо момиче. Не си ли ги имал достатъчно, за да видиш разликата?
Ала тя не прилича на изплашено младо момиче. Не, тя просто е най-красивата жена, която си виждал. Тъй красива и тъй знаеща, и тъй уверена, че ти се боеше от нея. Боеше се, че може да те зареже. Теб, великия Джондалар! Мъжът, когото всяка жена иска. Можеш да бъдеш сигурен, че тя вече не те иска!
Ти само си си мислил, че е уверена, тя дори не знаеше, че е красива. Мислеше си, че наистина е голяма и грозна. Как би могъл някой да я смята за грозна?
Не се ли сещаш, че е отрасла с плоскоглавци? Кой би си помислил, че те ще забележат разликата? Но пък и кой би си помислил, че те ще вземат едно странно малко момиче? Че ще вземат една от нашите? Чудя се колко годишна е била? Не може да е била много голяма, тези белези от нокти са стари. Трябва да е било ужасно — загубена, сама, одрана от пещерен лъв.
И излекувана от плоскоглавец! Откъде един плоскоглавец ще знае как да лекува? Само че тя от тях се е научила и я бива. Бива я достатъчно да те накара да мислиш, че е от Тези, които служат на Майката. Трябва да зарежеш кремъка и да разправяш приказки! Ти не искаш да видиш истината. Сега, когато знаеш, има ли някаква разлика? По-малко жив ли си, защото тя се е научила да лекува при плоскоглавците? А тя по-малко красива ли е…, понеже е родила едно изчадие? Защо детето и да е изчадие?
Ти все още я искаш, Джондалар.
Много е късно. Тя вече никога няма да ти повярва, никога няма да ти се довери. Обзе го нова вълна от срам. Той стисна юмруци и удари кожите. Идиот! Глупав, глупав идиот! Сам развали всичко. Защо не си тръгнеш?
Не можеш. Трябва да застанеш лице в лице с нея, Джондалар. Нямаш дрехи, нямаш оръжия, нямаш храна, не можеш да пътуваш без нищо.
Откъде смяташ да вземеш припаси? Откъде другаде? Това е мястото на Айла, ще трябва да ги вземеш от нея. Ще трябва да я помолиш поне за малко кремък. С инструменти можеш да си направиш копия. После ще можеш да ловуваш за храна и кожи за облекло, за спален чувал, за самар. Ще ти трябва време да се подготвиш и една година или повече за връщане. Ще ти бъде самотно без Тонолан.
Джондалар се зарови по-навътре в кожите. Защо трябваше да умре Тонолан? Защо този лъв не уби мен вместо него? От кранчетата на очите му се процедиха сълзи. Тонолан нямаше да направи такива щуротии. Бих желал да знам къде е този каньон, Малки братко. Бих желал някоя зеландони да ти помогне да намериш пътя си към другия свят. Неприятно ми е да мисля, че костите ти са оставени да ги разнасят хищниците.
Чу тропот на копита по каменистата пътека от брега и си помисли, че Айла се връща. Беше жребчето. Стана, излезе на площадката и погледна надолу към долината. Айла не се виждаше.
— Какво има, малки приятелю? Оставиха ли те? Аз съм виновен, но те ще се върнат… дори и само заради теб. Освен това Айла живее тук… сама. Чудя се откога ли е тук? Сама. Чудя се дали аз бих могъл да го направя.
Стоиш си тук, плачеш за глупостите си. Я виж през какво е минала. Тя не ревеше за това. Тя е тъй забележителна жена. Красива. Великолепна. А ти загуби всичко, Джондалар, идиот такъв! О, Дони! Бих желал да мога да оправя нещата.
Джондалар грешеше. Айла плачеше. Плачеше, както никога не бе плакала. Това не я направи по-малко силна, само и помогна да понесе горчилката. Тя пришпорва Уини, докато долината не остана далеч назад, сетне спря край една голяма извивка на поточе, което се вливаше в потока край пещерата и. Земята, оградена от извивката, често биваше наводнявана и там водата оставяше наноси, осигуряващи плодородна основа за по-пищна зеленина. На това място тя често ловеше бели и алпийски яребици, както и най-разнообразни животни — от мармоти до гигантски елени, които не можеха да устоят на примамливото зелено петно.