— Джондалар, защо ми казваш да говоря думи, които не са верни? Аз не знам как да го правя. В Клана никой не прави неистини — това би се разбрало. Би се видяло. Даже ако някой се въздържи да не спомене нещо, то става известно. Понякога се позволява за… учтивост, но се знае. Аз виждам кога ти казваш думи, които не са верни. Твоето лице ми го казва, раменете ти, ръцете.
Той се изчерви. Толкоз очевидни ли бяха лъжите му? Радваше се, че бе решил да е съвършено честен с нея. Може би ще успее да научи нещо от Айла. Нейната честност, нейната прямота бяха част от вътрешната и сила.
— Айла, няма защо да се учиш да лъжеш, но мисля, че трябваше да ти кажа тези неща, преди да тръгна.
Айла усети как стомахът и се сви на топка и гърлото и се стегна. Той се канеше да тръгне. Прииска и се пак да се мушне под кожите и да скрие главата си.
— Аз си мислех, че ще тръгнеш — каза. — Само че ти нямаш нищо за пътуване. От какво се нуждаеш?
— Ако мога да получа малко от твоя кремък, ще мога да направя инструменти и няколко копия. И ако ми кажеш къде са дрехите, които носех, бих желал да ги поправя. Ако си я донесла от каньона, раницата би трябвало да е в добро състояние.
— Какво е раница?
— Нещо като самар, но се носи през едното рамо. На Зеландонии няма дума за нея, използват я Мамутои. Аз носех дрехи на Мамутои…
Айла тръсна глава.
— Защо тази дума е различна?
— Мамутои е различен език.
— Различен език? На какъв език ме научи ти?
Джондалар почувства, че затъва.
— Научих те на моя език, на Зеландонии. Не мислех…
— Зеландонии — те живеят на запад? — обезпокои Айла.
— Ами да, но далеч на запад. Наблизо живеят Мамутои.
— Джондалар, ти си ме научил на езика на хора, които живеят далеч, а не на езика на хората, които живеят наблизо. Защо?
— Аз… не помислих за това. Просто те научих на моя език — рече той, изведнъж ужасно разстроен. Нищо не бе свършил като хората.
— И ти си единственият, който може да го говори?
Той кимна. Стомахът и се сви. Мислеше си, че той е изпратен да я научи да говори, но тя можеше да говори само с него.
— Джондалар, защо не ме научи на езика, който знаят всички?
— Няма език, който всички да го знаят.
— Искам да кажа на езика, който използвате, кога говорите на вашите духове или може би на вашата Велика майка.
— Ние нямаме език, на който да говорим само на Нея.
— Как говорите на хората, които не знаят вашия език?
— Учим се един друг. Аз знам три езика и няколко думи на няколко други езика.
Айла пак се разтрепера. Беше си мислила, че ще може, да напусне долината и да говори на хората, които ще срещне. Какво да прави сега? Стана, той стана също.
— Искам да знам всичките ти думи, Джондалар. Трябва да знам да говоря. Ти трябва да ме научиш. Трябва.
— Айла, сега не мога да те науча на още два езика. За това е нужно време. Аз дори не ги знам идеално — не са само думите…
— Можем да почнем с думите. Ще трябва да започнем отначало. Каква е думата за огън на Мамутои?
Той и я каза и пак започна да възразява, но тя продължи дума след дума по реда, по който ги беше учила на Зеландони. След като тя изреди един дълъг списък, той пак я спря.
— Айла, каква полза има да се казват много думи, просто не можеш да ги запомниш ей така.
— Знам, че паметта ми би трябвало да е по-добра. Кажи ми кои думи са сбъркани.
Тя се върна на думата огън и му повтори всички думи на двата езика. Когато свърши, той я бе зяпнал в почуда. Спомни си, че когато тя учеше Зеландонии, проблемът бяха не думите, а структурата и концепцията на езика.
— Как го правиш?
— Пропуснах ли някоя?
— Не, нито една!
Тя се усмихна с облекчение.
— Когато бях млада, бях много по-зле. Всичко трябваше да повтарям толкова много пъти. Не знам как Иза и Креб издържаха да са тъй търпеливи с мен. Знам, че някои хора мислеха, че не съм много интелигентна. Сега съм по-добре, но за това трябваха много упражнения и все пак всички в Клана помнят по-добре от мен.
— Всички в Клана помнят по-добре от демонстрацията, която току-що ми направи?
— Те не забравят нищо, но понеже още по рождение знаят почти всичко, което трябва да знаят, не им се налага много да учат. Трябва само да си спомнят. Те имат… спомени, не знам как другояче може да ги наречеш. Когато детето порасне, трябва само да му се напомни — да му се каже веднъж. На възрастните няма какво да се напомня, те знаят как да си спомнят. Аз нямам спомените на Клана. Точно затова Иза трябваше да повтаря всичко, докато не можех да си го спомня без грешка.
Джондалар беше шашардисан от мнемоничното и умение, а и му беше трудно да схване концепцията за спомените на Клана.