— Айла — викна той, като се забърза след нея. Когато се обърна към него, не знаеше какво да и каже. — Аз, … чудех се… бих желал да направя някои инструменти. Ако нямаш нищо против, това е. Не искам да изразходвам твоя кремък.
— Нямам нищо против. Всяка година наводнението отнася някои камъни и довлича нови.
— Може би ги отмива от варовиковите утайки по-горе. Ако съм сигурен, че не е далеч, бих взел малко направо от там. Кремъкът е много по-добър, когато е прясно изкопан. Даланар копае своя от едно находище близо до Пещерата си и всеки знае колко е качествен кремъкът от Зеландонии.
Ентусиазмът се върна в очите му, както ставаше винаги, когато заговореше за занаята си. Друуг беше същият, помисли Айла. Обичаше да прави инструменти и всичко, което бе свързано с това. Усмихна се сама на себе си, като си спомни как Друуг бе заварил малкия син на Ага, същия, който се бе родил, след като двамата се бяха свързали, да чука два камъка един в друг. Друуг бе тъй горд, че дори му даде едно чукало. Обичаше да учи другите на занаята си, нямаше нищо против да ми показва дори на мен, нищо че бях момиче.
Джондалар забеляза вглъбения и поглед и наченката на усмивка.
— За какво си мислиш, Айла? — попита.
— За Друуг. Той беше майстор на инструменти. Даваше ми да го гледам, ако стоя много тихо и не нарушавам концентрацията му.
— Ако искаш, можещ и мен да гледаш — каза Джондалар. — Всъщност аз се надявах да ми покажеш каква техника използваш.
— Аз не съм майстор. Мога да правя инструментите, от които имам нужда, но Друуг ги нрави много по-добре от мен.
— Твоите инструменти стават идеално за работа. На мен ми се иска да видя техниката.
Айла кимна и влезе в пещерата. Джондалар почака и тъй като тя не излезе веднага, се зачуди дали е имала предвид сега или по-късно. Тръгна след нея точно когато тя излизаше и отскочи назад тъй бързо, че едва не се спъна. Не искаше да я оскърби с някое случайно докосване.
Айла си пое дъх, изправи рамене и вдигна брадичка. Той може и да не понася да стои близо до нея, но тя няма намерение да му показва колко много я боли от това. И без друго той скоро ще си отиде. Тръгна надолу по пътеката, носейки двете яребици, кошницата с яйцата и един голям пакет, увит в кожа и привързан С корда.
— Дай да ти помогна да нося нещо — рече Джондалар, като се забърза подир нея. Тя се поспря достатъчно дълго да му даде кошницата с яйцата.
— Първо трябва да започна с яребиците — каза и сложи пакета на брега. Беше просто изявление, но Джондалар остана с впечатлението, че тя очаква съгласието му или поне знак, че е разбрал. Не беше далеко от истината. Въпреки годините и на независимост, обичаите на Клана все още направляваха много от действията и. Не бе привикнала да прави нещо друго, ако някой мъж и бе наредил или поискал да му свърши някаква работа.
— Разбира се, продължавай. Аз ще трябва да взема моите сечива, преди да започна да обработвам кремъка — каза той.
Тя тръгна с тлъстите птици покрай стената към дупката, която преди това бе изкопала и обградила с камъни. Огънят на дъното на ямата бе угаснал, но когато поръси камъните с вода, те засъскаха. Беше пребродила долината, за да намери необходимата комбинация от зеленчуци и треви и ги бе донесла до каменната пещ. Беше събрала подбел заради леко соления му вкус, коприва, щир и киселец за зеленина, див лук и чесън, босилек и градински чай като подправки. Димът също щеше да добави нещо към аромата, а дървесната пепел щеше да засили соления вкус.
Натъпка в птиците собствените им яйца, увити в зеленчуци — три яйца в едната и четири в другата. Винаги бе увивала яребиците в лозови листа, преди да ги постави в ямата, но в долината не растяха лози. Сети се, че понякога рибата се увива в прясно сено, и реши, че то ще свърши работа и за птиците. След като ги положи на дъното на ямата, натрупа върху тях още трева, сетне камъни и накрая покри всичко с кал.
Джондалар беше подредил сечива от рога, кости и камъни за обработване на кремък, някои, от които Айла разпозна, но другите и бяха напълно непознати. Тя отвори своя вързоп и подреди сечивата да са и подръка, сетне седна на земята и просна кожата върху скута си. Тя пазеше добре, кремъкът можеше да се разцепи на много остри късчета. Хвърли поглед към Джондалар. Той разглеждаше костените и каменните инструменти, които тя бе подредила, с голям интерес.
Той премести към нея няколко кремъчни конкреции. Тя си набеляза две, които бяха наблизо, и си помисли за Друуг. Уменията на добрия майстор на инструменти започват с избора, припомни си. Искаше камък с фино зърно. Огледа двата и избра по-малкия. Джондалар несъзнателно кимна в знак на одобрение.