Това е кремък, рече си тя след по-внимателно разглеждане. Сигурна съм. Трябва да намеря голям камък, за да разтроша някой от тях, но просто съм сигурна. Развълнувана, Айла огледа брега за гладък, овален камък, който да легне добре в ръката и. Когато намери, удари варовиковата външна обвивка на конкрецията. Част от белезникавата кора се отчупи и отвътре се показа убитият гланц на тъмносивия камък.
Кремък е! Знаех си, че е кремък! През ума и минаваха мисли за оръдията, които може да направи. Може дори да си направя няколко резервни. Така няма да се безпокоя толкова, когато счупя нещо. Извлече още няколко от тежките камъни, измъкнати от варовиковите скали нагоре по течението и довлечени от бушуващия порой, за да намерят покой в основата на каменната стена.
Откритието я насърчи да продължи проучванията си.
Стената, която при наводнение преграждаше пътя на стремителния порой, се издаваше към вътрешната страна на речната извивка. Водата, сега в нормалното си корито, бе достатъчно плитка, за да може лесно да се пресече, но щом погледна оттатък нея, се спря. Отпред се простираше долината, която бе мярнала отгоре.
След завоя реката се разширяваше и бълбукаше около и над оголените от по-плитката вода камъни. Тя течеше на изток в подножието на стръмната срещуположна страна на клисурата. На отсамния бряг, скрити от режещия вятър, дърветата и храстите растяха буйно до естествената си височина. Отляво, оттатък каменната бариера стената на клисурата извиваше, а стръмнината и намаляваше до лек наклон, когато преминаваше в стените на север и изток. Напред широката долина представляваше сочно поле от узряло сено, развълнувано от напорите на вятъра, откъм северния склон, а в средата пасеше малко стадо степни коне.
Дъхът на Айла спря от красотата и спокойствието на сцената. Тя не можеше да повярва, че насред сухата ветровита прерия може да съществува такова място. Долината бе като екстравагантен оазис, скрит в една пукнатина сред безводната равнина. Микрокосмос на изобилието, сякаш природата ограничавана от степите до утилитарна икономия, бе разпиляла в пълна мяра изобилието си там, където бе възможно.
Младата жена, заинтригувана от конете в далечината, ги заразглежда. Бяха яки малки животни с доста къси крака, дебели шии и тежки глави с надвиснали носове, които и напомниха за увисналите носове на някои мъже от Клана. Имаха тежки рошави козини и къси твърди гриви. Макар някои да клоняха към сивото, повечето бяха със светло бежови оттенъци — от прашно бежово до цвета на сухо сено. Отстрани стоеше сламено жълт жребец и Айла забеляза няколко малки кончета със същия цвят. Жребецът вдигна глава, разтърси късата си грива и изцвили.
— Май се гордееш с Клана си, а? — забеляза тя с усмивка.
Тръгна надолу, като се придържаше близо до обрамчващия водата храсталак. Забелязваше различните растения, без специално да мисли за това, и съзнаваше както лечебните, така и хранителните им качества. В обучението и на лечителка влизаше разпознаването и събирането на растения заради тяхната оздравителна магия. Твърде малко бяха тези, които не можеше да разпознае моментално. Този път обаче търсеше нещо за ядене.
Забеляза листата и сухите цветни стъбла, които сочеха, че на няколко пръста под повърхността има диви моркови, но ги отмина, сякаш не ги бе видяла. Впечатлението обаче заблуждаваше. Можеше да си спомни мястото така, сякаш го бе белязала, но засега растенията можеха да почакат. Острите и очи бяха открили заешка следа и в момента се концентрираше да си осигури месо.
С тихи стъпки на опитен ловец тя последва свежите барбонки, превитите треви, слабия отпечатък в калта и точно пред себе си различи очертанията на укриващо се животно. Издърпа прашката от поясния ремък и бръкна в гънката на дрехата си за два камъка. Когато заекът се стрелна, бе подготвена. С неосъзнатата грация на дългогодишната практика метна единия камък, а миг по-късно и втория и чу приятното хак, хак. И двата камъка бяха попаднали в целта.
Айла вдигна жертвата си и помисли за времето, когато бе усвоила тази техника с двата камъка. Един прекомерно самоуверен опит да убие рис и бе показал колко е уязвима. Трябваха и дълги упражнения, за да се научи да поставя втория камък така, че да довършва работата от първото хвърляне и да може да мята двата бързо един след друг.
На връщане отсече една клонка, подостри края и и изкопа с нея дивите моркови. Постави ги в една гънка на дрехата си и преди да се върне на брега, отсече две чаталести клонки.