Джондалар бе забелязал амулета и по-рано, но като я гледаше да го държи с две ръце и затворени очи, се зачуди какво ли значение има. Изглежда го държеше със страхопочитание, почти както той би държал някоя донии. Но донии беше внимателно скулптирана фигурка на жена в цялото и майчино изобилие, символ на Великата земя майка и на чудотворната загадка на създаването. Една издута кожена торбичка не би могла да има същото значение.
Айла пак взе каменното чукало. За да отцепи от ядрото люспа със същите размери като плоския овален връх, но с прави остри ръбове, бе нужна една важна предварителна стъпка — платформа за удара. Трябваше да откърти малко парченце, което да остави на ръба на плоскостта вдлъбнатина, чиято повърхност да е перпендикулярна на желаната люспа.
Жената хвана здраво кремъчното ядро да не мърда и внимателно се прицели. Трябваше да прецени силата също тъй добре, както и мястото. Малко по-слаб удар и късчето ще се откърти под грешен ъгъл, малко по-силен и внимателно оформеният ръб ще се разтроши. Пое въздух и го задържа, сетне рязко удари надолу с костеното чукало. Първият удар винаги бе важен. Ако работата тръгнеше добре, това предвещаваше добър късмет. Едно малко парченце отскочи встрани и тя си позволи да започне пак да диша, като видя белега.
Смени ъгъла, под който държеше ядрото и удари пак, но по-силно. Костеното чукало попадна точно върху вдлъбнатинката и от предварително оформеното ядро се откърти люспа с форма на дълъг овал. Едната и страна беше с плоската повърхност, оформена от Айла. Противоположната страна беше с луковично вдълбаване, което беше гладко, по-дебело откъм ударения край и се стесняваше надолу до остър като бръснач ръб.
Джондалар го вдигна.
— Тази техника е трудна за научаване. Трябва ти и сила, и точност. Погледни ръба! Това не е груб инструмент.
Айла изпусна дълбока въздишка на облекчение и усети, че се изчервява от постижението си, както и нещо повече. Не беше посрамила Клана. Всъщност, тя ги бе представила по-добре, защото не бе родена на Клана. Макар и да се бе опитал, ако този мъж, тъй изкусен самият той в занаята, бе наблюдавал някой член на Клана, щеше да бъде твърде обзет от мисълта за изпълнителя, за да може да съди обективно за изпълнението.
Айла гледаше как той върти каменната люспа в ръката си и изведнъж почувства странно вътрешно отместване. Обзе я тайнствен студ и и се стори, че наблюдава себе си и Джондалар отстрани, макар да бе вътре в себе си.
Озари я ярък спомен за времето, когато бе изпитала подобна дезориентация. Беше последвала запалените каменни лампи дълбоко навътре в една пещера и се бе видяла как се вкопчва във влажната скала, докато бе неумолимо привлечена към малко осветено пространство, оградено от дебелите колони на сталактитите в сърцето на планината.
Около огъня бяха насядали в кръг десет мог-ъра, но не друг, а точно Мог-ър — самият Креб, чийто мощен ум бе усилен и подпомогнат от напитката, която Иза бе казала на Айла как да приготви за магьосниците, бе открил присъствието и. Тя също бе отпила, макар и без да иска, от придаващата сили течност и умът и се бе изплъзнал от контрола и. Точно Мог-ър я отдръпна от дълбоката пропаст и я взе със себе си на плашещо и хипнотизиращо умствено пътешествие към най-стари времена.
В хода на пътуването най-великият свят мъж на Клана, чийто мозък бе уникален дори сред собствените му хора, бе изковал нови пътечки в нейния мозък там, където бе имало само рудиментарни следи. Но макар да напомняше неговия, нейният мозък не бе същият. Тя можеше да се движи с него и с неговите спомени до тяхното общо начало и през всяко стъпало на развитието, но той не можеше да иде тъй далеч, когато тя се върна към себе си и направи крачка оттатък.
Айла не бе разбрала от какво бе тъй наскърбен Креб, знаеше само, че това го е променило, променило е и техните отношения. Не бе разбрала и за направените от него изменения, ала сега за миг изпита абсолютна увереност, че е била изпратена в долината с цел, която включва и високия рус мъж.
Докато виждаше себе си и Джондалар на каменистия бряг на отдалечената долина, ги заобиколиха необикновени светлинки и движения, които изникваха от вдъхващото страхопочитание уплътняване на въздуха и се разтваряха в пустотата, а после се вляха в двамата. Изпита странно усещане за собствената си съдба като за повратна точка на множество нишки, свързващи миналото, настоящето и бъдещето в един критичен преход. Обхвана я силен студ, тя ахна и с уплашен тласък се взря в едни намръщени вежди и загрижено лице. Тя потръпна, за да разкара свръхестественото усещане за нереалност.