Практичното у нея вече си представяше как заготовките се превръщат в инструменти.
— Да, а също и като твоите — добри ножове, макар че аз бих им направил езичета за дръжките.
— Не знам какво е това „езичета“. Той вдигна едно острие, за да обясни.
— Мога да затъня гърба на това и да оформя връх и тогава ще получа нож. Ако откъртя няколко люспи от вътрешната повърхност, мога дори донякъде да премахна кривината. Сега, ако горе-долу по средата на острието отчупя ръба и оформя едно рамо и оставя само заострен връх на долния край, това се нарича езиче.
Взе малко парче рог.
— Ако втъкна езичето в парче кост или дърво, или рог като този тук, ножът ще има дръжка. С дръжка се работи по-лесно. Ако повариш малко рога, той ще набъбне и ще омекне и тогава ще можеш да вкараш езичето в средата му, където е по-меко. Когато изсъхва, рогът се свива и се затяга около езичето. Обикновено то се задържа дълго време, без да се увива или залепва.
Айла бе възбудена от новия метод и поиска да го опита, както бе правила винаги, след като бе наблюдавала Друуг, но не бе уверена, че няма да наруши някои Джондаларови обичаи или традиции. Колкото повече научаваше за маниерите на неговите хора, толкова по-безсмислени и се виждаха. Той изглежда нямаше нищо против тя да ловува, но може би нямаше да иска да прави инструменти като неговите.
— Аз бих желала да опитам… Има ли… някаква пречка жените да правят инструменти?
Въпросът и му достави удоволствие. Да се направят инструменти като нейните се искаше умение. Беше сигурен, че дори и най-добрият майстор не винаги има добри резултати, макар че и най-слабият вероятно би могъл да получи нещо добро. Дори при случайно разбиване на някоя кремъчна конкреция обикновено се получаваха няколко къса, които можеха да се използват. Но той би разбрал, ако се бе опитала да защити своя метод. Вместо това Айла изглежда видя в неговата техника онова, което тя представляваше — огромно подобрение — и бе поискала да я изпробва. Зачуди се как ли би се почувствал, ако някой му покажеше също тъй радикално нововъведение.
Ще поискам да го науча, рече си с крива усмивка.
— Жените могат да бъдат добри майстори на кремъка. Джоплая, моята братовчедка, е една от най-добрите. Само че тя е ужасна драка, така че никога няма да и го кажа. Никога няма да ме остави да го забравя — той се усмихна при този спомен.
— В Клана жените могат да правят инструменти, но не и оръжия.
— Жените правят оръжия. След като родят деца, жените Зеландонии рядко ловуват, но ако са се научили като млади, разбират как се използват оръжията. При лов се чупят и се губят много оръжия и инструменти. Един мъж с жена, която знае как да прави нови, винаги има свежи запаси. Някои жени са по-близо до Майката и някои мъже мислят, че направените от жени оръжия са по-късметлии. Но ако един мъж има лош късмет или му липсва умение, винаги ще упреква каменоделеца, особено ако е жена.
— Дали мога да се науча?
— Всеки, който може да прави инструменти като теб, положително може да се научи да ги прави по този начин.
Той отговори на въпроса и в малко по друг смисъл, отколкото тя бе вложила в него. Знаеше, че е способна да се научи, но се опитваше да се увери, че това е позволено. Неговият отговор обаче я накара да спре и да помисли.
— Не… Не мисля така.
— Разбира се, че можеш да се научиш.
— Зная, че мога, Джондалар, но не всеки, който прави инструменти по способа на Клана, може да се научи да ги прави по твоя способ. Някои биха могли. Мисля, че Друуг ще може, но всичко ново за тях е трудно. Те се учат от спомените си.
Отначало той си помисли, че се шегува, но тя явно бе сериозна. Възможно ли бе да е права? Ако им се даде възможност, дали пло… майсторите на инструменти от Клана не да не желаят, но да са неспособни да се научат?
Хрумна му, че допреди не много време не би си и помислил, че са способни да изработват инструменти. Те правеха инструменти, общуваха, бяха взели странното осиротяло дете. За последните няколко дни бе научил за плоскоглавците повече, отколкото знаеше който и да било друг с изключение на Айла. Може би би било полезно да научи повече за тях. В тях изглежда има повече, отколкото си мислеха хората.
Размислите за плоскоглавците изведнъж му припомниха предишния ден и го заля неочаквана вълна от неловкост. Както се бяха съсредоточили върху правенето на инструменти, той бе забравил. Беше гледал жената, но всъщност без да вижда светещите на слънцето златни плитки, които силно контрастираха на тъмния и загар или очите и — сиво сини и ясни като прозирния цвят на финия кремък.
О, Майко, тя е тъй красива! Изведнъж остро осъзна, че тя седи тъй близо до него, и почувства някакво движение в слабините си. И да се бе опитал, нямаше да може да скрие внезапното пренасочване на вниманието в очите си. И той не се опита.