— Аз… Съжалявам, Айла. Не трябваше да хуквам така.
— Понякога изпитвам нужда да бягам. Вчера оставих Уини да бяга вместо мен. Тя е по-бърза.
— Съжалявам и за това.
Тя кимна. Пак вежливост, помисли, обичай. Значи ли всъщност нещо? Мълчешком се облегна на Уини и кобилата отпусна глава на рамото на жената. Джондалар и по-рано ги бе виждал в подобна поза, когато Айла беше разстроена. Те сякаш черпеха сили една от друга. Той самият усещаше задоволство, когато чешеше жребчето.
Младият кон обаче бе твърде нетърпелив да издържи тъй дълго на подобно бездействие, още повече че обичаше да му се обръща внимание. Той отметна глава, вдигна опашка и отскочи. Хвърли къч, обърна се, върна се назад и блъсна мъжа, сякаш го молеше да си поиграят. Айла и Джондалар се засмяха и напрежението изчезна.
— Ти се канеше да му дадеш име — каза тя. Беше обикновена констатация без заплашителни тонове. Ако той не кръстеше жребчето, най-вероятно тя щеше да го стори.
— Не знам как да му дам име. Никога не ми се е налагало да мисля за име.
— И на мен не ми се беше налагало преди Уини.
— Ами твоя… син? Ти не го ли кръсти?
— Креб го кръсти. Дърк е името на един млад мъж от една легенда. Аз я обичах повече от всички други легенди и истории и Креб го знаеше. Мисля, че избра това име, за да ми направи удоволствие.
— Не знаех, че твоят Клан е имал легенди. Как разказваш някаква история, без да говориш?
— По същия начин както разказваш с думи, само че в известен смисъл е по-лесно да покажеш нещо, отколкото да го разкажеш.
— Сигурно е така — рече той, чудейки се какви ли истории си разказват или, по-скоро, показват. Не бе мислил, че плоскоглавците могат да измислят истории.
Двамата гледаха кончето, което с навирена опашка и протегната напред глава се наслаждаваше на бягането. Какъв жребец само ще стане, помисли Джондалар. Какъв рейсър.
— Рейсър! — каза той. — Какво мислиш да го кръстя Рейсър? — Толкова често бе използвал думата за жребчето, че тя му прилегна добре.
— Харесва ми. Хубаво име. Но ако се спрем на него, трябва да го кръстим по правилата.
— Как кръщаваш кон по правилата?
— Не съм сигурна дали е подходящо за кон, но аз кръстих Уини по начина, по който кръщават децата на Клана. Ще ти покажа.
С конете след тях тя го поведе към едно дере в степта, което някога бе било речно корито, но бе пресъхнало толкова отдавна, че вече бе частично запълнено. Единият му склон бе ерозирал и хоризонталните слоеве породи се бяха оголили. За изненада на Джондалар, тя разрови с пръчка слой червена охра и събра в шепите си тъмната червеникавокафява пръст. Като се върнаха при потока, смеси червената земя с вода и направи кална паста.
— Креб смесваше червения цвят с мас от пещерна мечка, но аз нямам, пък и мисля, че за кон чистата кал е по-добра. Тя изсъхва и се изчетква. Важното е даването на име. Ще трябва да му държиш главата.
Джондалар махна. Кончето бе готово за всякакви маймунджилъци, но разбра жеста. Застана спокойно, докато мъжът прегърна врата му и го зачеса. Айла направи няколко движения от Стария език, които призоваваха вниманието на духовете. Не искаше да го направи твърде сериозно. Все още не бе сигурна дали духовете няма да се обидят от кръщаването на един кон, макар кръщаването на Уини да не бе имало лоши последствия. Вдигна шепа червена кал.
— Името на този мъжки кон е Рейсър — рече тя, като в същото време направи жеста. После размаза влажната червена почва по муцуната му от кичура бели косми на челото до края на доста дългия нос.
Направи го бързо, преди кончето да успее да се измъкне от хвата на Джондалар. То отскочи встрани, отметна глава, за да се избави от необичайната влага, сетне се бухна в Джондалар, като остави червена ивица на гърдите му.
— Мисля, че той току-що ме кръсти — рече мъжът с усмивка.
Верен на името си, Рейсър препусна из долината. Джондалар избърса червеното петно от гърдите си.
— Защо използваш това? Червената земя?
— Тя е специална… свята… за духовете — каза тя.
— Свещена? Ние я наричаме свещена. Кръвта на Майката.
— Да, кръвта. Креб… Мог-ър втри мехлем от червена земя и мас от пещерна мечка в тялото на Иза, след като нейният дух замина. Той я наричаше кръвта на раждането, така че Иза да може да се роди на другия свят — споменът все още предизвикваше болка.
Очите на Джондалар се ококориха.
— Плоскоглавците… Искам да кажа твоят Клан използва свещената земя да изпраща духа до другия свят? Сигурна ли си?
— Без това човек не е погребан по правилата.