— Ще трябва да направя някои специални инструменти и ще имам нужда от няколко кости. Бедрените кости от елен, които намерих, ще свършат добра работа, но ще трябва да ги накисна. Имаш ли съд, който да мога да използвам за накисване?
— Колко трябва да е голям? Аз имам много съдове — каза тя и стана.
— Това може да почака, докато се нахраниш, Айла.
В момента обаче не и се ядеше, бе твърде възбудена. Джондалар обаче не беше свършил и тя пак седна и започна да ровичка в храната си, докато той не забеляза, че не яде.
— Искаш ли сега да идем да погледнем за съд? — попита.
Тя скочи и тръгна към складовото пространство, сетне се върна за каменната лампа. В дъното на пещерата бе тъмно. Даде лампата на Джондалар и заизважда кошници, купи, и кутии от брезова кора, напъхани една в друга. Той вдигна високо лампата, за да освети по-добре, и се огледа. Имаше толкова много съдове, много повече, отколкото тя би могла да използва.
— Ти ли направи всичко това?
— Да — отвърна тя, претърсвайки купчините.
— Трябва дати е отнело дни… луни… сезони. Колко време ти отне?
Айла се опита да измисли начин да му каже.
— Сезони, много сезони. Повечето ги направих през студените сезони. Нямах нищо друго за вършене. Има ли някой с нужната големина?
Той погледна разпръснатите-кутии и избра няколко — по-скоро, за да види как са направени, отколкото да избере някоя. Не беше за вярване. Колкото и изкусна да беше и колкото и бързо да бе работила, фино изплетените кошници и гладко полираните купи бяха отнели много време. Откога ли е тук? Сама.
— Тази е таман — рече той, като избра една голямо корито подобна дървена купа с високи стени.
Айла натрупа грижливо всичко на място, докато той държеше лампата. Била е почти момиче при пристигането си, помисли. Не е много голяма, или може би бъркам? Трудно е да се прецени. Възрастта и бе неопределима и у нея имаше някакво простодушие, което противоречеше на зрялото и женско тяло. Беше раждала, беше жена във всяко отношение. Чудя се колко ли е голяма.
Тръгнаха надолу по пътеката. Джондалар напълни с вода купата и разгледа намерените в бунището бедрени кости.
— Тази има пукнатина, която не съм забелязал — заяви, като и показа костта, преди да я отхвърли. Постави другите във водата. На връщане към пещерата се опита да определи възрастта на Айла. Не можеше да е прекалено млада — бе твърде опитен ловец. Дали пък може да е колкото мен?
— Айла, откога си тук? — попита, неспособен да сдържи любопитството си, като влезнаха в пещерата.
Тя спря, без да знае как да му отговори, нито пък как да го накара да разбере. Текна и за рабошите но въпреки че Креб и бе показал как да отбелязва дните, се смяташе, че тя не бива да го знае. Джондалар може и да не одобри. Да, ама той си тръгва, помисли.
Извади един вързоп с рабоши, на които бе белязала всеки ден, развърза го и ги пръсна на земята.
— Какво е това? — попита той.
— Искаш да знаеш откога съм тук. Не знам как да ти отговоря, но откакто намерих тази долина, съм правила по една рязка всяка нощ. Била съм тук толкова нощи, колкото рязки има на моите пръчки.
— Знаеш ли колко са рязките?
Тя си припомни как се бе объркала, когато се бе опитала да проумее нещо от рабошите.
— Толкова, колкото са — рече тя.
Джондалар вдигна заинтригуван една пръчка. Тя не знаеше думите за броене, но имаше някаква представа за тях. Не всеки от неговата Пещера можеше да ги разбере. Могъщата магия на тяхното значение не бе дадена всекиму. Зеландони му бе обяснила част от нея. Той не знаеше цялата магия, но знаеше повече от повечето непосветени. Къде ли Айла се бе научила да бележи пръчките? Как би могъл някой, отгледан от плоскоглавците, да схваща нещо от думите за броене?
— Откъде се научи да правиш това?
— Креб ми показа. Много отдавна. Когато бях малко момиче.
— Креб — мъжът, в чието огнище си живяла? Той знаеше какво означават? Не правеше ли просто рязки?
— Креб беше… Мог-ър… свят човек. Кланът разбираше от него кога точно е времето за някои церемонии, например дните за именуване или Събиранията на Клановете. Той го разбираше по тоя начин. Мисля, че не вярваше, че ще схвана — това беше трудно дори за мог-ърите. Той ми каза, за да не го питам непрекъснато. После ми каза никога да не го споменавам повече. Веднъж, когато бяха по-голяма, ме хвана да бележа дните на лунния цикъл и много се ядоса.