— Сега ще ти покажа — рече. Подреди ги в една редица и като сочеше всеки поред, започна да брои. — Един, два, три, четири, пет, шест, седем…
Айла гледаше с нарастващо вълнение. Щом свърши, той се огледа наоколо да преброи още нещо и взе няколко от рабошите на Айла.
— Едно — рече, слагайки първия на земята, — две — и втория до него, — три, четири, пет…
Айла ясно си спомни как Креб и казваше „Година на раждането, година на ходенето, година на отбиването…“, докато и сочеше протегнатите си пръсти. Тя вдигна ръката си и, гледайки Джондалар, започна да сочи пръстите си.
— Едно, две, три, четири…
— Ха така! Като видях пръчките ти, разбрах, че не ти трябва много.
Тя се усмихна триумфално. Вдигна един от рабошите и започна да брои рязките. Джондалар продължи с думите за броене, когато тези, които тя знаеше, свършиха, но дори той трябваше да спре няколко рязки след втория допълнителен белег. Веждите му се сбърчиха от концентрацията.
— Толкова отдавна ли си тук? — попита, сочейки пръчките, които тя бе взела.
— Не, рече тя и взе и останалите. Развърза снопчетата и пръсна всички пръчки.
Джондалар погледна и пребледня. Стомахът му се сви. Години! Рязките представляваха години! Подреди ги така, че да вижда всички рязки и ги гледа известно време. Макар Зеландони да му бе обяснила няколко способа да оценява по-големите числа, трябваше да си помисли.
Сетне се усмихна. Вместо да брои дните, може да брои допълнителните черти, които представяха пълния цикъл на фазите на луната и началото на нейните месеци. Посочваше поредната рязка, драсваше черта в пръстения под и казваше на глас думата за броене. След първите тринадесет черти започна втора редица, но пропусна първата черта, както му бе казала Зеландони, и направи само дванадесет черти.
Лунните цикли не съвпадаха напълно с годишните сезони. Стигна до края на нейните рязки в края на третата редица и я погледна със страхопочитание.
— Три години! Ти си била тук три години! Толкова време бях и аз на моето Пътешествие. Сама ли беше през цялото това време?
— Имах само Уини, докато…
— Но не си виждала никакви хора?
— Откакто напуснах Клана, не съм виждала.
Помисли си за годините по начина, по който ги преценяваше. Началната, когато бе напуснала Клана, намерила долината и осиновила малката кобилка, наричаше годината на Уини. Следващата пролет — началото на цикъла на новия растеж, бе намерила лъвчето и мислеше за това като за годината на Бебчо. От годината на Уини до годината на Бебчо беше Джондаларовото едно. Следваше годината на жребеца, две. А три беше годината на Джондалар и на жребчето. Помнеше годините по-добре по своя начин, но харесваше думите за броене. Мъжът бе накарал нейните рязки да му кажат откога е в долината и тя също искаше да се научи да го прави.
— Знаеш ли колко си възрастна, Айла? Колко години си живяла? — внезапно попита Джондалар.
— Чакай да помисля — каза тя. Вдигна ръка с протегнати пръсти. — Креб и Иза мислеха, че съм била на толкова… пет години…, когато са ме намерили.
Джондалар направи пет черти на земята.
Дърк се роди през пролетта на годината, когато отидохме на Събирането на Клановете. Аз го взех с мен. Креб казваше, че между Събиранията на Клановете има толкова години — и добави два пръста към отворената си ръка…
— Значи седем — рече Джондалар.
— Лятото преди да ме намерят е имало Събиране на Клановете.
— С едно по-малко — чакай да помисля, — каза той, докато правеше нови черти в пръстта. Сетне завъртя глава. — Сигурна ли си? Това означава, че синът ти е бил роден, когато си била на единадесет години!
— Сигурна съм, Джондалар.
— Чувал съм, че някои жени са раждали толкова млади, но те не са много. По-често на тринадесет или четиринадесет, а някои мислят, че и това е твърде рано. Че ти самата тогава си била почти дете.
— Не, не бях дете. От няколко години не бях дете. Аз бях твърде голяма, за да съм дете, по-висока от всеки, включително и мъжете. И бях по-възрастна от повечето момичета от Клана, когато те стават жени — устата и се изкриви в усмивка. — Не мисля, че бих могла да чакам още много. Някои смятаха, че никога няма да стана жена, понеже имам толкова силен мъжки тотем. Иза беше тъй щастлива, когато, когато месеците започнаха. И аз също, докато… — усмивката и изчезна. — Това беше годината на Брод. Следващата беше годината на Дърк.
— Годината преди да се роди синът ти — десет! Била си на десет години, когато те е насилил? Как е могъл да го направи?
— Аз бях жена, бях по-висока от повечето жени. По-висока от него.
— Но не и по-голяма от него! Виждал съм някои от тези плоскоглавци! Те може да не са високи, но са яки. Не бих желал да се бия в ръкопашен бой с някой от тях!