Айла си спомни колко самотен бе Джондалар, когато за пръв път разбра, че брат му е мъртъв, и видя, че раната е още прясна.
— Ако е искал това, сега може би е по-щастлив. Трудно да продължиш да живееш, когато изгубиш някого, когото обичаш толкова — меко рече тя.
Джондалар си помисли за безутешната скръб на брат си и сега я разбра по-добре. Може би Айла бе права. Тя би трябвало да знае, бе минала през достатъчно мъки и трудности. Само че бе избрала да живее. Тонолан бе имал смелостта да е безразсъден и буен, Айла бе имала смелостта да продължи.
Айла не спа добре, а обръщанията и шаването, което дочуваше откъм другата страна на огнището, я караше да се чуди дали и Джондалар лежи буден. Искаше и се да стане и да иде при него, но грижовната нежност, израсла от споделените мъки, изглеждаше тъй крехка, че се боеше да не я развали, като поиска повече, отколкото той е склонен да даде.
На слабата червеникава светлина на заградения огън виждаше очертанията на увитото му в спалните кожи тяло, протегнатата загоряла ръка и мускулестия прасец със заровена в пръстта пета. Виждаше го по-ясно, щом затвореше очи, а не, когато гледаше към дишащата купчина оттатък огнището. Правата жълта коса, завързана отзад с парче ремък по-тъмната къдрава брада, изумителните му очи, които казваха повече от думите му и големите, чувствителни дългопръсти ръце, проникващи по-навътре от погледа. Те я изпълваха с вътрешно зрение. Той винаги знаеше какво да прави с ръцете си, независимо дали държеше парче кремък, или търсеше точното място, където да почеше жребчето. Рейсър. Хубаво име. Мъжът му го бе дал.
Как може един тъй висок и силен мъж да бъде така нежен? Бе усетила твърдите му мускули, бе почувствала как се движат, когато я бе прегърнал. Той… не се срамуваше да покаже грижата си, да покаже скръбта си. Мъжете от Клана бяха по-дистанцирани, по-резервирани. Дори Креб, колкото и да я обичаше, не бе показвал чувствата си тъй открито, даже и в между граничните камъни на собственото си огнище.
Какво ще нрави, когато той си отиде? Не искаше да мисли за това. Налагаше се обаче да го направи, той се канеше да замине. Беше казал, че иска да и даде нещо, преди да тръгне — беше казал, че ще тръгне.
През нощта Айла се мята и обръща, мяркайки голия му, силно загорял торс, тила и широките рамене, а веднъж и дясното му бедро с назъбения белег. Защо е бил изпратен? Тя учеше новите думи, дали за да я научи да говори? Канеше се да и покаже нов, по-добър начин за ловуване. Кой би си представил, че един мъж може да иска да я научи на ново Ловно умение? И в това отношение Джондалар се отличаваше от мъжете от Клана. Може би аз мога да направя нещо Специално за него, за да ме запомни.
В полудрямка Айла мислеше колко много иска пак да я прегърне, колко желае да усети топлината му, допира на кожата му до нейната. Събуди се точно преди зазоряване. Бе го сънувала да върви из зимната степ и сега знаеше какво да стори. Искаше да му направи нещо, което винаги да е близо ДО кожата му, нещо да му пази топло.
Тихо стана и намери дрехите, които бе разрязала и съблякла от него онази първа нощ, и ги приближи до огъня. Все още бяха втвърдени от спечената кръв, но ако ги накиснеше, щеше да види как са направени. Ризата с пленителната украса би могла да бъде спасена, помисли, ако смени частите около ръцете. Панталоните трябваше да се направят от нов материал, ала можеше да спаси част от анорака. Кракавиците бяха непокътнати, трябваха им само нови ремъци.
Наведе се към червените въглени и разгледа шевовете. Покрай краищата на кожите бяха пробити малки дупчици, които после бяха притегнати със сухожилия и тънки кожени ивици. Беше ги виждала и преди, в същата нощ, когато ги бе разрязала. Не бе сигурна дали ще може да ги възпроизведе, но можеше да опита.
Джондалар се размърда и тя затаи дъх. Не искаше той да я види с неговите дрехи, не искаше да знае, докато не ги приготви. Той пак застина, правейки тежките дишащи звуци на дълбокия сън. Сгъна пак дрехите и ги сложи под спалната си кожа. По-късно ще прегледа своя куп обработени кожи и ще си избере от тях.
Щом слабата светлина започна да се процежда през отворите на пещерата, лека промяна в движенията и дишането му подсказа на Айла, че скоро ще се събуди. Тя добави дърва и камъни за загряване в огъня и постави кошницата-гърне. Мяхът за вода бе почти празен, а и чаят ставаше по-хубав с прясна вода. Уини и жребчето и стояха от тяхната страна на пещерата и пътьом Айла поспря, когато кобилата меко изпръхтя.