— Имам една чудесна идея — каза Айла на коня на мълчаливия език на знаците, като се усмихваше. — Ще направя на Джондалар малко дрехи, от неговия вид дрехи Как мислиш, дали ще му харесат? Сетне усмивката и угасна. Тя обви с една ръка шията на Уини, с другата — на Рейсър и прислони чело към кобилата. Тогава ще ме напусне, помисли. Не можеше да го насили да остане. Можеше само да му помогне да тръгне.
Пое надолу по пътеката при първата светлина на утрото опитвайки се да забрави безрадостното си бъдеще без Джондалар, да намери някакво успокоение в мисълта, че дрехите, които ще му направи, ще бъдат близо до него. Измъкна се от наметалото си за бързо сутрешно плуване, намери една клонка с нужната дебелина и напълни мяха.
Ще опитам нещо по-различно тази сутрин, помисли, свежа трева и лайка. Обели клонката, сложи я до чашата и започна да топли чая. Малините са узрели. Ще посъбера. Остави горещия чай за Джондалар, избра кошница за бране и пак излезе. Уини и Рейсър я последваха и започнаха да пасат на ливадата близо до малиновия участък. Изрови, диви моркови — малки и светложълти и бели фъстъци, които бяха вкусни и сурови, макар тя да ги предпочиташе печени.
Когато се върна, Джондалар бе излязъл на слънчевата площадка. Като изми корените, тя му махна, занесе ги горе и ги добави в бульона със сушено месо, който бе сложила на огъня. Опита го, натроши малко сушени билки и раздели малините на две порции. Накрая си наля чаша студен чай.
— Лайка — рече Джондалар, — и не знам още какво.
— Не зная как го наричаш, нещо като трева, което сладни. Някой път ще ти покажа растението — забеляза, че е извадил сечивата си за правене на инструменти заедно с няколко от острията, които бе направил миналия път.
— Мисля да почна рано — каза той, като забеляза интереса и. — Първо трябва да направя някои инструменти.
— Време е да идем на лов. Сушеното месо е много постно. Толкова късно през сезона някои животни вече ще да са натрупали тлъстина. Яде ми се прясно печено с много мазнина.
Той се усмихна.
— Правиш го да изглежда вкусно само като говориш за него. Наистина го мисля, Айла. Ти си забележителен готвач.
Тя се изчерви и наведе глава. Беше приятно да знае, че той мисли така, но беше странно, че забелязва нещо, което би трябвало да се очаква.
— Не исках да те поставям в неудобно положение.
— Иза казваше, че комплиментите правят духовете ревниви. Достатъчно било просто да се върши добре работата.
— Мисля, че Мартона щеше да хареса твоята Иза. Тя също не обича много комплиментите. Казваше: „Най-добрият комплимент е добре свършената работа.“ Изглежда всички майки си приличат.
— Мартона майка ли ти е?
— Да, не съм ли ти казал?
— Мислех, че ти е майка, но не бях сигурна. Имаш ли братя и сестри? Освен този, когото загуби?
— Имам един по-стар брат, Джохаран. Сега той е водач на Деветата пещера. Той е бил роден в Джоконановото огнище. След като Джоконан умрял, майка ми се свързала с Даланар. Аз съм роден в неговото огнище. Сетне Мартона и Даланар разсякоха възела и тя се свърза с Уиломар. Тонолан е роден в неговото огнище, а също и сестра ми Фолара.
— Ти нали си живял с Даланар?
— Да, три години. Той ме научи на моя занаят, учих се при най-големия майстор. Бях на дванадесет години, когато отидох да живея с него, и от повече от година вече бях мъж. Мъжествеността ми дойде рано, а и бях едър за възрастта си. Странно, неразгадаемо изражение се появи на лицето му. — Най-добре беше да напусна.
После се усмихна.
— Тогава се запознах с Джоплая, моята братовчедка. Тя е дъщеря на Джерика и е родена в Даланаровото огнище, след като се свързали. Тя е две години по-малка. Даланар ни учеше едновременно как да обработваме кремъка. Беше едно непрекъснато състезание, затова никога няма да и кажа колко е добра. Тя обаче си го знае. Има фино око и уверена ръка, някой ден ще стане добра като Даланар.
Известно време Айла мълча.
— Не разбирам добре едно нещо, Джондалар. Фолара има същата майка като теб, така че тя ти е сестра, нали?
— Да.
— Ти си роден в Даланаровото огнище и Джоплая е родена в Даланаровото огнище, а ти е братовчедка. Каква е разликата между сестра и братовчедка?
— Сестрите и братята са от една жена. Братовчедите не са толкова близки. Аз съм роден в Даланаровото огнище — вероятно съм от неговия дух. Хората казват, че си приличаме. Мисля, че и Джоплая е от неговия дух. Майка и е ниска, но тя е висока като Даланар. Не чак толкоз, но, струва ми се, малко по-висока от теб.
Никой не знае със сигурност чий дух ще избере Великата майка да смеси с женския, така че Джоплая и аз може да сме от духа на Даланар, но кой знае? Затова ние сме братовчеди.