Айла кимна.
— Може би Уба ми е била братовчедка, но за мен беше сестра.
— Сестра?
— Не бяхме истински сестри. Уба беше дъщеря на Иза, роди се, след като ме намериха. Иза казваше, че и двете сме нейни дъщери — мислите на Айла се насочиха назад. — Уба беше свързана, но не за мъжа, който тя би си избрала. Обаче другият мъж иначе можеше да се свърже само със сестра си, а в Клана братята и сестрите не се свързват.
— Ние също не се свързваме с нашите братя или сестри — рече Джондалар. — Обикновено не се свързваме и с братовчедите си, въпреки че не е абсолютно забранено. На това не се гледа с добро око. Някои видове братовчеди са по-приемливи от други.
— Какви са тези видове?
— Най-различни, някои са по-близки от други. Децата на сестрите на майка ти са твои братовчеди, децата на стопанката на брата на майка ти, децата на…
Айла затръска глава.
— Ужасно е объркващо! Откъде знаеш кой ти е братовчед и кой не е? Почти всеки може да ти бъде братовчед… С кого остава да се свържеш в твоя Клан?
— Повечето хора не се свързват с хора от тяхната собствена Пещера. Обикновено с някой, когото срещат на някое Лятно събиране. Мисля, че свързването с братовчеди понякога се разрешава, защото можеш да не знаеш, че човекът, с когото искаш да се свържеш, ти е братовчед, докато не споменеш връзките… роднинствата си. Само че хората обикновено знаят най-близките си братовчеди, дори ако живеят в друга Пещера.
— Като Джоплая ли?
Устата му бе пълна с малини и Джондалар кимна в знак на съгласие.
— Джондалар, ами ако не духовете правят децата? Ами ако е мъжът? Няма ли това да означава, че децата са също толкова от мъжа, колкото са и от жената?
— Бебето расте в жената, Айла. То идва от нея.
— Тогава защо мъжете и жените обичат да се чифтосват?
— Защо Майката ни е дала Дара на Удоволствието? За това трябва да питаш Зеландони.
— Защо винаги казваш „Дара на Удоволствието“? Много неща правят хората щастливи и им дават удоволствие. Толкова ли е приятно за един мъж да вкара органа си в някоя жена?
— Не само за мъжа, но и за жената… само че ти не знаеш, нали? Ти не си имала Първи обряд. Един мъж те е отворил, направил те е жена, но това не е същото. Срамота! Как тези хора са позволили това да се случи?
— Те не разбираха, те само видяха какво направи той. Това, което той направи, не беше срамно, срамен беше само начинът, по който го направи. Не беше направено за Удоволствия, Брод го направи от омраза. Аз усетих болка и гняв, но не срам. И не удоволствие. Не зная дали Брод е заченал моето бебе, Джондалар, или ме е направил жена, та да мога да родя, но моят син ме направи щастлива. Дърк беше моето удоволствие.
— Майчиният Дар на Живота е радост, но в събирането на мъжа и жената има повече неща. Това също е Дар и трябва да се върши с радост в Нейна чест.
А може би има повече и от това, което знаеш, помисли тя. Само че той изглеждаше тъй сигурен. Дали пък не беше прав? Айла не му вярваше много, но се питаше.
След яденето Джондалар се премести на широката равна част от площадката, където бяха подредени сечивата му. Айла го последва и седна наблизо. Той нареди острията, за да може тя да ги сравнява. Съвсем дребни разлики правеха някои от тях по-подходящи за определени цели, отколкото други. Избра едно острие, вдигна го срещу слънцето и го показа на жената.
Острието беше над четири пръста дълго и по-малко от един пръст широко. Ръбецът по средата на външната му повърхност бе прав и от него то изтъняваше към двата ръба така, че те прозираха на светлината. Извиваше се нагоре към гладката вътрешна повърхност. Само когато се държеше срещу слънцето, можеха да се видят линиите на счупване, които се разстилаха ветрилообразно от силно сплеснатата луковица на удара. Двата дълги режещи ръба бяха прави и остри. Джондалар изскубна един косъм от брадата си и опита единия ръб. Той го сряза без проблеми. Острието бе толкова близо до съвършенството, колкото бе възможно.
— Смятам да оставя това за бръснене — каза.
Айла не знаеше какво има предвид, но се бе научила от Друуг да приема всички коментари и обяснения, без да задава въпроси, които биха могли да нарушат концентрацията. Той остави острието настрани и избра второ. Неговите два режещи ръба изтъняваха едновременно, като го правеха по-тясно от едната страна. Той посегна за един гладък речен камък, голям колкото двата му юмрука, и сложи тесния край върху него. Сетне със затъпения край на един рог го оформи като триъгълник. Като притискаше ръбовете на триъгълника към каменната наковалня, започна да отчупва малки късчета така, че направи остър тесен връх.