Опъна силно единия край на кожената си препаска и проби в нея малка дупка.
— Това е шило — рече, като го показа на Айла. — То прави малки дупки за сухожилията, за да се зашиват дрехите. Дали не я бе видял как оглежда дрехите му, внезапно се запита Айла. Сякаш знаеше какво възнамерява да прави.
— Ще направя и дупчило. То е като шилото, но е по-голямо и по-твърдо, та да прави дупки в дърво, кост или рог.
Тя почувства облекчение: той просто говореше за инструменти.
— Аз съм използвала… шило да правя дупки за торбички, но не толкова фино.
— Харесва ли ти? — ухили се той. — За мен мога да направя друго.
Тя го взе и склони глава, опитвайки се да изрази благодарността си по начина на Клана. После се сети.
— Благодаря ти — рече Айла.
На лицето му блесна широка доволна усмивка. Взе друго острие и го натисна към камъка. Със затъпеното рогово чукало оформи като правоъгълник края на острието, придавайки му лек наклон. Сетне, държейки правоъгълния край така, че да е перпендикулярен на удара, рязко го тресна. Отчупи се дълъг къс и острието остана с дълъг, остър, длетоподобен връх.
— Познаваш ли този инструмент? — попита той. Тя го разгледа, поклати глава и го върна.
— Това е длето — каза. — Използват ги резбарите и скулпторите, техните са малко по-други. Смятам да използвам това за оръжието, за което ти разправях.
— Длето, длето — рече Айла, за да свикне с думата. След като направи още няколко подобни инструмента, той изтръска покривката на скута си от ръба на площадката и придърпа към себе си корито подобната купа. Извади една дълга кост, изтри я и я завъртя да види откъде да започне. Както бе седнал, прихвана костта със стъпалото си и с длетото очерта дълга линия по цялата и дължина. После изряза и втора, която се съедини с първата под ъгъл. Трета къса драскотина съедини основата на удължения триъгълник.
Повтори първата линия и перна настрани дългата извита кокалена стружка, сетне продължи да повтаря линиите с върха на длетото, като всеки път ги правеше по-дълбоки. Продължи така, докато не стигна до кухината в центъра и като прокара за последен път длетото, за да се увери, че не са останали малки несрязани участъци, натисна отдолу основата на триъгълника. Дългият му връх подскочи нагоре и той вдигна парчето. Остави го настрани и изряза нова дълга линия под ъгъл спрямо една от изрязаните страни.
Айла го гледаше внимателно, защото не желаеше нищо да изпусне. След първите няколко повторения обаче мислите и се върнаха към разговора по време на закуската. Осъзна, че настройката на Джондалар се е променила. Работата не беше в някоя негова конкретна реплика, а по-скоро в промяната на общия смисъл на коментарите му.
Спомни си как той каза: „Мартона би харесала твоята Иза“ и нещо в смисъл, че майките си приличат. Неговата майка би харесала едни плоскоглавец? Те си приличаха? И по-късно, въпреки че беше ядосан, бе говорил за Брод като за мъж — мъж, който е отворил пътя тя да има дете. И каза, че не разбира как тези „хора“ са могли да позволят това да се случи. Не го бе забелязал и това най-много и хареса. Сега той мислеше за Клана като за хора. Не животни, не плоскоглавци, не изчадия — хора!
Щом действията на мъжа се промениха, тя пак съсредоточи вниманието си върху тях. Беше взел един от кестените триъгълници и с остър и здрав кремъчен шабър заглаждаше острите ръбове на костта, изчегъртвайки дълги стружки. Не след дълго вече държеше кръгло парче кост със силно заострен връх.
— Джондалар, да не правиш… копие?
Той се ухили.
— Костта може да се заостри също като дървото, но е по-здрава и не се разцепва, а освен това е лека.
— Това копие не е ли много късо? — попита тя. Джондалар се разсмя силно и от сърце.
— Щеше да е така, ако това беше всичко. Сега просто правя върховете. Някои хора правят върхове от кремък. Например Мамутои, особено за лов на мамути. Кремъкът е крехък и се троши, но едно кремъчно копие с остри като нож страни по-лесно ще прониже дебелата кожа на мамута. В повечето случаи обаче костените върхове са по-добри. Прътовете ще са от дърво.
— Как ще ги съединиш?
— Виж — рече той и обърна върха да и покаже основата.
— Мога да разцепя този край с длето и нож, сетне да оформя края на пръта да пасне на цепнатината.
За демонстрация хвана показалеца на едната си ръка с палеца и показалеца на другата.
— Освен това мога да добавя малко лепило или смола и да го увържа здраво с мокро сухожилие или ремък. Когато изсъхне и се свие, ще държи двете части една към друга.
— Този връх е много малък. Прътът трябва да е като клонче!