Не, не си като мен. Ти си Клан, ти просто ще бъдеш малко по-висок и главата ти ще изглежда по-различно. Някой ден ще станеш голям ловец. И майстор на прашката. И ще бягаш по-бързо от всички. Ще печелиш всички надбягвания на Събирането на Клана. Може би не борбите, чак толкова силен сигурно няма да бъдеш, но ще си силен.
Но кой ще играе с теб на правене на звуци. Кой ще издава щастливи звуци с теб?
Трябва да престана, смъмри се тя, изтривайки сълзите си с опакото на ръката. Трябва да се радвам, че има хора, които те обичат, Дърк. И когато станеш по-възрастен, Юра ще дойде и ще ти стане жена. Ода обеща да я обучи да ти бъде добра жена. Юра също не е деформирана. Тя просто е различна, като теб. Чудя се дали някога ще си намеря другар.
Айла скочи да провери заека, като се движеше само за да се намира на работа и да се откъсне от тези мисли. Месото бе по-сурово, отколкото го обичаше, но реши, че е достатъчно опечено. Малките бледожълти диви моркови бяха крехки и имаха остър сладък вкус. Липсваше и солта, която край вътрешното море винаги беше подръка, но гладът бе добра подправка. Сложи остатъка от заека да се доизпече още малко, докато доостърже кожата, и се почувства по-добре след похапването.
Когато реши да изследва дупката в стената, слънцето се бе вдигнало високо. Съблече се и преплува реката, държейки се за корените на дърветата, за да излезе от дълбоката вода. Катеренето по почти отвесната скала беше трудно и я накара да се чуди дали си струва труда дори ако намери пещера. Все пак бе разочарована, когато стигна до тясната издатина пред тъмната дупка и откри, че това е просто вдлъбнатина в скалата. Изпражнението на хиена в закътания ъгъл и даде да разбере, че откъм степите трябва да има по-лесен достъп, но за нищо по-едро нямаше място.
Обърна се да слиза, а сетне се изви още. По-долу по течението и малко по-ниско на отсрещната стена видя върха на скалната бариера, която стърчеше към завоя на реката. Издатината бе широка и зад нея в скалата изглежда имаше друга, много по-дълбока дупка. От мястото, където стоеше, видя стръмен, но не невъзможен път до нея. Сърцето и затупа от вълнение. Ако това бе пещера, независимо колко малка, щеше да намери сухо място, където да прекара нощта. От нетърпение да проучи на половината път надолу скочи в реката.
Трябва да съм минала покрай нея, като слизах снощи, помисли си, докато се изкачваше. Просто беше много тъмно, за да я видя. После си спомни, че една непозната пещера винаги трябва да се наближава предпазливо, и се върна за прашката и няколко камъка.
Макар на слизане да се бе движила опипом, откри, че при добро осветление няма нужда да се придържа някъде. С хилядолетията реката се бе врязала остро в отсрещния бряг. От тази страна скалата не бе тъй стръмна. Като наближи издатината, Айла приготви прашката и внимателно пристъпи.
Всичките и сетива бяха нащрек. Ослуша се за дишане или слабо шумолене, огледа се за следи от скорошно обитаване, подуши въздуха за различимите миризми на хищни животни, свежи изпражнения или вмирисано месо. Отвори уста, за да даде възможност на вкусовите си рецептори да и помогнат да долови миризмата. Остави голата си кожа да долови всяка топлинка, която можеше да излиза от пещерата, и позволи на интуицията си да я води, докато безшумно наближаваше отвора. Застана плътно до стената, допълзя до тъмната дупка и надникна.
Не видя нищо.
Насоченият на югозапад отвор бе малък. Таванът бе по-високо от главата и но ако протегнеше ръка, можеше да го стигне. Подът бе наклонен при входа, а сетне се изравняваше. Навитият от вятъра льос и останките от донесеното от животните, които по-рано бяха обитавали пещерата, бяха изградили слой от пръст. По начало неравният и каменист пещерен под имаше сухо, добре утъпкано пръстено покритие.
Като надзърна иззад ръба, Айла не можа да открие белег, че напоследък пещерата е била обитавана. Промъкна се тихо в нея, забелязвайки колко студена е в сравнение с горещата слънчева издатина и изчака очите и да се акомодират към сумрачната вътрешност. В пещерата бе по-светло, отколкото очакваше. Щом прекрачи по-напред, видя, че през един отвор над входа прониква слънчева светлина, и разбра причината. Разбра и по-практичната стойност на отвора. Той би позволил на пушека да излиза, без да изпълва по-ниските части на пещерата — едно голямо предимство.
Щом очите и се нагодиха, откри, че може да вижда учудващо добре. Влизащата светлина също бе предимство. Пещерата не бе просторна, но не бе и малка. Стените се разширяваха под ъгъл от входа и стигаха до относително правата задна стена. Като цяло формата бе грубо триъгълна с връх при входа и източна стена, по-дълга от западната. Най-тъмното място бе вътрешният източен ъгъл — първото, което трябваше да бъде изследвано.