— Какво е станало с лицето ти? — запита толкова потресена, колкото и загрижена.
— Какво имаш предвид? — разтревожи се той.
— Брадата ти… изчезнала е. Потресът, който бе огледално отражение на нейния, отстъпи място на усмивка.
— Избръснах я.
— Избръсна?
— Отрязах я до кожата. Обикновено така правя през лятото. Когато се сгорещя и се изпотя, почва да ме сърби.
Айла не можа да устои. Протегна ръка към лицето му да усети гладкостта на кожата му, сетне, като я помести срещу космите, усети зараждащата се грапавина — дращеше като лъвски език. Спомни си, че когато го бе намерила, той нямаше брада, но след като тя порасна, бе забравила за това. Без брада изглеждаше тъй млад и привлекателен по някакъв детски начин, а не като мъж. Не бе свикнала с възрастни мъже без бради. Прекара пръста си но здравата му челюст и малката трапчинка на твърдата му брадичка.
Докосването и го накара да застине. Не можеше да се дръпне. С всеки нерв усещаше леката следа от крайчетата на пръстите и. Макар тя да не възнамеряваше да предизвика еротични чувства, а само любопитстваше, реакцията му дойде от по-дълбок извор. Настоятелното опъващо пулсиране в слабините му започна толкова бързо и бе толкова мощно, че го изненада.
Начинът, по който очите му я гледаха, предизвика силно желание да го опознае като мъж въпреки едва ли не хлапашкия му вид. Той посегна да хване ръката и и да я задържи към лицето си, но тя се насили, отдръпна я, вдигна чашата и я изпи, без да усети вкуса и. Не бе само това, че осъзна, че го е докоснала. Изведнъж си спомни ясно последния път, когато бяха седели лице в лице близо до огъня, и този поглед, който проникваше в очите и. А и този път тя го бе докосвала. Боеше се да го погледне, боеше се да не види това ужасно, унизяващо я изражение. Само че крайчетата на пръстите и помнеха гладко-грапавото му лице и тръпнеха.
За миг Джондалар бе стреснат от своята незабавна, почти яростна реакция на нежното и докосване. Не можеше да откъсне очи от нея, макар тя да избягваше погледа му. Свела така очи надолу, изглеждаше тъй стеснителна, тъй крехка, ала той знаеше силата, скрита вътре в нея. Помисли си, че е като прекрасно кремъчно острие, отчупило се съвършено от камъка, с деликатни и прозирни ръбове, и едновременно с това тъй твърди и остри, че биха могли с един замах да срежат и най-твърдата кожа. О, Майко, тя е тъй красива, помисли. О, Дони, Велика земна майко, искам тази жена. Искам я толкова… Изведнъж той скочи. Не можеше да стои и просто да я гледа. Сети се за ястието, което бе сготвил. Ето я — премръзнала и изморена, а аз само си седя. Отиде да вземе подноса от тазовата кост на мамут, който тя използваше.
Айла го чу да става. Бе скочил тъй рязко, че бе убедена, че отново е обхванат от внезапно отвращение. Започна да трепери и стисна зъби, опитвайки се да престане. Не можеше да го понесе още веднъж. Искаше да му каже да си тръгне, за да не и се налага да го вижда, да вижда как очите му я наричат… изчадие. Макар очите и да бяха затворени, почувства, че той пак е пред нея и затаи дъх.
— Айла? — виждаше я как трепери въпреки огъня и коженото наметало. — Мислех, че можеш да се върнеш късно и затова избързах и направих нещо за ядене. Ще хапнеш ли? Ако не си много уморена?
Добре ли го бе чула? Бавно отвори очи. Той държеше един поднос. Постави го пред нея, сетне придърпа една рогозка и седна наблизо. На подноса имаше подправен и опечен заек, малко сварени корени в бульон от сушено месо — същия, от който вече и бе дал, и даже малко боровинки.
— Ти… си сготвил това… за мен? — невярващо попита Айла.
— Знам, че не е толкова хубаво, колкото би го направила, ти, но се надявам, че става за ядене. Мислех, че може би ще е на лошо, ако още днес използвам копиемета, така че си послужих единствено с копието. Техниката на хвърляне е по-различна и не бях сигурен дали всички тези упражнения С копиемета не са ми развалили мерника, но ми се струва, че човек не забравя. Хайде, яж.
Мъжете от Клана не готвеха. Не можеха да готвят, защото нямаха спомени за това. Тя знаеше, че Джондалар има по-разнообразни способности, но никога не и бе хрумвало, че може да готви, още повече, когато наблизо има жена. А по-важно от това, че можеше и го бе сторил, бе, че преди всичко си го е помислил. В Клана дори след като и бяха позволили да ловува, продължаваха да очакват от нея да изпълнява обичайните си задължения. Беше тъй неочаквано, тъй… мило. Страховете и се оказаха напълно неоснователни! и тя не знаеше какво да каже. Вдигна едно краче и откуси.