— Добро ли е? — понита той леко обезпокоен.
— Чудесно е — рече тя с пълна уста.
Беше възхитително, но и да го беше направил на въглен, нямаше да има значение — пак щеше да и се види вкусно!
Имаше чувството, че ще се разплаче. Той загреба един черпак дълги тънки корени. Тя взе един и отхапа.
— Това… детелинов корен ли е? Вкусно е.
— Да отвърна и, доволен от себе си. — Стават по-добри, ако ги топнеш в малко мазнина. Това е един от корените, които жените обикновено приготвят за мъжете за специалните празници, защото им е любимият. Видях нагоре по потока детелина и помислих, че може да го харесаш — добра идея беше да сготвя, помисли той, като се радваше на изненадата и.
— Доста работа е да ги изкопаеш. Поотделно не изглеждат нещо особено и не очаквах, че ще са толкова хубави. Аз ги използвам само за цяр — като част от тонизираща смесица през пролетта.
— Обикновено ги ядем пролетно време. Това е една от първите пресни храни.
Чуха тропот на копита по каменната площадка и се обърнаха при влизането на Уини и Рейсър. След малко Айла стана и ги оправи. Оправянето представляваше вечерен ритуал, състоящ се от поздравления, споделена симпатия, прясно сено, зърно, вода и — особено след дълга езда — изтриване с попиваща обезкосмена кожа и вчесване с лугачка. Айла забеляза, че прясното сено, зърното и водата вече са сложени.
— Ти си се сетил и за конете — каза, като седна да довърши боровинките си. Даже и да не беше гладна, пак щеше да ги изяде.
Той се усмихна.
— Нямах много неща за правене. О, имам да ти покажа нещо — стана и се върна с двата копиемета. — Надявам се, че няма да имаш нищо против, това е за късмет.
— Джондалар! — тя едва ли не се боеше да ги докосне. — Ти ли направи това? — гласът и бе изпълнен със благоговение. Беше се изненадала, когато той нарисува очертанията на едно животно на мишената, но това бе много повече. — Това е… като че ли си взел тотема, духа на бизона и си го сложил тук.
Мъжът се ухили. Тя превръщаше изненадите в такова удоволствие. На неговия копиемет имаше гигантски елен с големи разклонени рога и тя започна да се диви и на него.
— Смята се, че това пленява духа на животното, така че то бива привлечено към оръжието. Аз не съм много добър резбар, трябва да видиш творбите на някои други резбари и на скулпторите, на гравьорите и на художниците, които рисуват Свещените стени.
— Сигурна съм, че в тези си вложил могъща магия. Не видях елени, а едно стадо бизони на югоизток. Мисля, че започват да се движат заедно. Дали един бизон ще бъде привлечен към оръжие, на което има елен? Мога пак да излезна утре и да потърся елени.
— Ще стане и за бизони. Твоят обаче ще е по-късметлия. Радвам се, че сложих бизон на него.
Айла не знаеше какво да каже. Беше мъж, а и бе дал повече ловен късмет, отколкото на себе си, и се радваше на това.
— Исках да направя за късмет и една донии, но нямах време да я завърша.
— Джондалар, обърках се. Какво е „донии“? Да не е твоята Земна майка?
— Великата земя майка е Дони, но тя взема други форми и те всички са донии. Една донии обикновено е Нейната духовна форма, когато Тя язди вятъра или се появява в сънищата — мъжете често Я сънуват като красива жена. Донии също е и скулптираната фигура на жена — обикновено плодовита майка — понеже жените са Нейните благословени. Тя ги е направила като Свои подобия, за да създават живот, както Тя е създала всичкия живот. Тя остава най-лесно в подобието на майка. Донии обикновено се изпраща да заведе някой мъж до Нейния свят на духовете — някои казват, че жените не се нуждаят от водач, защото знаят пътя. И някои жени твърдят, че когато поискат, могат да се превръщат в донии, и то не винаги в полза на мъжете. Шарамудои, които живеят на запад от тук, казват, че Майката може да вземе формата на птица.
Айла кимна.
— В Клана само Древните духове са женски.
— Ами твоите тотеми? — попита той.
— Всички защитни тотемни духове са мъжки — и за жените, и за мъжете, но женските тотеми обикновено са по-малки животни. Урсус, Великата пещерна мечка, е главен защитник на целия Клан — тотем на всички. Урсус е личният тотем на Креб. Той е бил избран, също както Пещерният лъв избра мен. Виждаш знака ми — показа му четирите успоредни белега на лявото бедро, раздрано от един пещерен лъв, когато беше петгодишна.
— Нямах идея, че пл… твоят Клан изобщо разбира света на духовете, Айла. Трудно е за вярване. Аз, разбира се, ти вярвам. За мен е трудно да схвана, че хората, за които ми говориш, са същите, за които винаги съм си мислил като плоскоглавци.
Айла сведе глава, после вдигна поглед. Очите и бяха сериозни и загрижени.