Выбрать главу

— Какво правиш? — каза той, като се пресегна да я накара да стане. — Не седи така, Айла.

— Когато една жена от Клана иска да каже нещо важно на някой мъж, тя така се моли да и обърне внимание — каза тя, като погледна нагоре. — За мен е важно да ти кажа колко много означава това, колко съм благодарна за оръжието и задето ме научи на твоите думи, за всичко.

— Моля те, Айла, стани — рече той и я вдигна на крака, — Не аз ти дадох това оръжие, ти ми го даде. Ако не те бях видял как въртиш прашката, не бих си помислил за него. Аз съм ти благодарен не само за това оръжие.

Той бе хванал раменете и и чувстваше тялото и близо до своето. Тя го гледаше в очите, неспособна и нежелаеща да отмести очи встрани. Той се приведе към нея и сложи устата си върху нейната.

От изненада очите и широко се отвориха. Беше съвършено неочаквано. Не само действията му, а и нейната реакция, тласъкът, който премина през нея, когато усети устата му върху своята. Не знаеше как да отговори.

И той най-накрая проумя. Няма да я насилва повече от тази нежна целувка — засега.

— Какво е това уста върху уста?

— Целувка, Айла. Това ти е първата целувка, нали? Все забравям, но е много трудно, като те погледне човек, да… Айла, понякога съм много глупав.

— Защо говориш така? Ти не си глупав.

— Глупав съм. Не мога да повярвам колко съм бил глупав — той я пусна. — Точно сега май ще е по-добре да намерим начин да пренесем тези бизони до пещерата, защото, ако продължа да стоя така до теб, никога няма да мога да го направя както трябва за теб. Така, както трябва да бъде направено за теб първия път.

— Какво да направиш? — рече тя, без всъщност да иска той да се отмести.

— Първия обряд, Айла. Ако ми разрешиш.

27

— Мисля, че Уини нямаше да успее да докара и двата, ако не им бяхме оставили главите — каза Айла. — Идеята беше добра.

Двамата с Джондалар смъкнаха тялото на бизона от шейната и го повлякоха по площадката.

— Имаме толкова много месо! Ще отнеме много време, докато го нарежем. Трябва веднага да почваме.

— Ще изчакат малко, Айла — усмивката и очите му я изпълниха с топлина. — Мисля, че твоят Първи обряд е по-важен. Ще ти помогна да свалиш сбруята на Уини, а после ще ида да поплувам. Целият съм в пот и кръв.

— Джондалар… — поколеба се Айла. Чувстваше се развълнувана, но и се стесняваше. — Това церемония ли е, този Първи обряд?

— Да, церемония е.

— Иза ме научи да се приготвям за церемониите. Има ли… някаква подготовка за тази церемония?

— Обикновено по-възрастните жени помагат на младите да се подготвят. Не знам какво им казват или какво ги правят. Мисля, че можеш да направиш каквото ти се стори подходящо.

— Тогава ще потърся санунче и ще се пречистя, както ме научи Иза. Ще почакам да свършиш с плуването. Трябва да съм сама, като се приготвям — изчерви се и погледна надолу.

Изглежда тъй млада и свенлива, помисли той. Също като повечето млади жени при Първия обряд. Усети как го залива позната вълна на нежност и възбуда. Даже приготовленията и са на място. Повдигна брадичката и и я целуна отново, сетне решително се дръпна встрани.

— Аз самият бих желал малко сапунче.

— Ще ти намеря — каза тя.

Вървеше ухилен покрай потока след Айла и щом тя изрови коренищата и се върна в пещерата, се хвърли във водата със страхотен плясък, чувствайки се по-добре, отколкото от много време насам. Изби сапунената пяна от корените, натърка тялото си с нея, сетне отвърза кожения ремък и я втри и в косата си. Пясъкът обикновено вършеше добра работа, но сапунчето беше по-добро.

Гмурна се във водата и плува срещу течението почти до водопада. Като се върна на брега, сложи набедрената си препаска и забърза към пещерата. Месото се печеше и миришеше възхитително. Беше тъй отпочинал и щастлив, че не можеше да повярва.

— Радвам се, че се върна. Ще ми трябва известно време да се пречистя както трябва, а не искам да стане много късно.

Тя взе една вдигаща пара купа с натопена вътре папрат за косата си и една прясно обработена кожа за ново наметало.

— Не бързай да се връщаш — рече той и леко я целуна. Тя тръгна надолу, но спря и се обърна.

— Харесва ми това уста върху уста, Джондалар. Тази целувка — каза.

— Надявам се, че и останалото ще ти хареса — отвърни той, след като тя тръгна.

Той обиколи пещерата, гледайки всичко с нови очи. Провери печащия се бизонски бут и завъртя шиша, забеляза, че е увила някакви корени в листа, и ги сложи близо до въглените, а сетне намери горещия чай, който му бе приготвила. Сигурно е изровила корените, докато се къпех, помисли.