Видя кожите, на които спеше от другата страна на огнището, намръщи се и с голямо удоволствие ги вдигна и ги премести обратно на празното място до леглото на Айла. Оправи ги и се върна за вързопа, в който държеше инструментите си, а после се сети за тази донии, която бе започнал да прави. Седна на подложената под спалните му кожи рогозка и разви увития в еленова кожа вързоп.
Разгледа парчето мамутски бивник, което бе започнал да оформя като женска фигура, и реши да го завърши. Може би не беше най-добрият резбар, но не му се струваше редно да изкара една от най-важните церемонии на Майката без донии. Подбра няколко гравьорски длета и извади, мамутовата кост.
Седна на края на рогозката и започна да отнема, да оформя, да скулптира, ала разбра, че фигурката не искаше да се получи пищна и майчинска. По-скоро приемаше формата на млада жена. Косата, която бе възнамерявал да напомня стила на древната донии, която бе дал — грапава повърхност, покриваща не само тила, а и лицето — намекваше за плитки, стегнати плитки по цялата глава, освен на лицето. Лицето стоеше празно. На донии никога не се правеше лице, кой би понесъл да погледне лицето на Майката? Кой би го познал? Тя беше едновременно всяка и никоя жена. Спря да дълбае и хвърли поглед нагоре-надолу по потока, надявайки се, че ще я съзре, макар да бе казала, че иска да бъде сама. Ще успее ли да и достави Удоволствие, зачуди се той. Никога не се бе съмнявал в себе си, когато го канеха за Първия обряд на Летните събирания, но онези млади жени разбираха обичаите и знаеха какво могат да очакват. По-старите жени им го бяха обяснили.
Дали не трябва да се опитам да обясня? Не, Джондалар, ти не знаеш какво да кажеш. Просто и покажи. Тя ще ти даде да разбереш, ако не харесва нещо. Това е едно от най-привлекателните и качества, нейната честност. Никакви престорено стеснителни малки номера. Много е освежаващо.
Какво ли ще е да покажеш Майчиния Дар на Удоволствието на жена без никакви претенции? Която нито ще се дърпа, нито ще се преструва, че и харесва? Защо трябва да се различава от която и да е друга жена при Първия обряд? Защото не е като всяка друга жена при Първия обряд. Била е отворена много болезнено. Ами ако не успееш да преодолееш това ужасно начало? Ами ако тя не може да се наслаждава на Удоволствията, ами ако не можеш да я накараш да ги почувства? Бих искал да имаше някакъв способ да я накарам да забрави. Ако само мога да я привлека към мен, да надмогна съпротивата и и да пленя духа и.
Да пленя духа и?
Погледна фигурката в ръката си и изведнъж мозъкът му запрепуска. Защо гравираха образа на някое животно върху оръжията или върху Свещените стени? Да приближат към него духът-майка, да сломят съпротивата му и да пленят същността му.
Не ставай смешен, Джондалар. Не можеш да плениш духа на Айла по този начин. Няма да бъде редно, никой не прави лице на донии. Хората никога не биват рисувани — подобието може да плени същността на духа. Само че на кого ще стане пленник?
Никой не бива да държи в плен духа на друг човек. Дай донии на нея! Тогава тя ще получи духа си обратно, нали така? Ако тя е донии, може да реши да плени твоя дух. Дали ще е толкова лошо?
Джондалар, ти искаш едно късче да остане при теб. Късчето от духа, което винаги остава в ръцете на създателя. Искаш това късче от нея, нали? О, Велика майко, кажи ми толкова ли ще бъде страшно да се направи такова нещо? Да сложа нейното лице на донии?
Втренчи се в малката фигурка, която бе изрязал. Сетне взе едно длето и започна да оформя лице, едно познато лице.
Когато свърши, вдигна фигурката и бавно я завъртя. Някой истински резбар би могъл да я направи по-добре, но и така не бе лоша. Напомняше Айла, но по-скоро по усещането, отколкото като действително подобие — неговото усещане за нея. Върна се в пещерата и се опита да измисли къде да я сложи. Донии трябваше да бъде наблизо, но засега още не искаше тя да я види. Видя няколко увити една в друга кожи близо до стената край леглото и и пъхна костената фигурка между тях.
Излезе навън и погледна от оттатъшния край на площадката. Какво ли я е задържало тъй дълго? Погледна двата бизона, положени един до друг. Ще почакат. Копията и копиеметите бяха подпрени на каменната стена близо до входа. Взе ги и ги занесе в пещерата, а сетне чу падащия върху камъните чакъл. Обърна се.
Айла оправи възела на новото наметало, сложи амулета си на врата и отметна току-що сресаната с лугачка и не съвсем изсъхнала коса от лицето си. Вдигна старото наметало и тръгна нагоре по пътеката. Беше нервна и възбудена.