Имаше някаква идея какво Джондалар би могъл да има предвид под Първи обряд, но бе трогната от желанието му да го сподели и да го направи заради нея. Не мислеше, че церемонията ще е прекалено лоша, даже Брод след първите няколко пъти не и бе причинявал болка. Ако мъжете даваха сигнала на жените, които харесваха, дали това значеше, че Джондалар е започнал да я харесва?
Като наближи площадката, мислите и бяха прекъснати от бързо движещо се жълтеникаво петно.
— Пази се! — викна Джондалар. — Дръпни се, Айла! Това е пещерен лъв!
Бе застанал на входа на пещерата с готово за хвърляне копие в ръката пред една огромна и готова да скочи котка, от чието гърло излизаше дълбоко ръмжене.
— Не, Джондалар! — изпищя Айла и се хвърли между тях. — Не!
— Айла, недей! О, Майко, спри я! — изплака мъжът, когато тя скочи пред него на пътя на нападащия лъв.
Жената направи рязко повелително движение и на гърления език на Клана извика: „Спри!“ Огромният рижогрив пещерен лъв се изви гъвкаво, съкрати скока си и се приземи в нозете на жената. Сетне потри масивната си глава в крака и. Джондалар беше като ударен от гръм.
— Бебчо! О, Бебчо. Ти се върна — каза със знаци Айла и без колебание, без ни най-малък страх обви с ръце врата на огромния лъв.
Бебчо я катурна толкова нежно, колкото бе способен, а Джондалар наблюдаваше с увиснало чене как най-големият пещерен лъв, който някога бе виждал, увесва предните си лапи на жената в най-близкото подобие на прегръдка, на което би си помислил, че е способен. Котката облиза солените сълзи от лицето на жената с грапавия си като пила език.
— Хайде, стига, Бебчо — каза тя, сядайки, — или от лицето ми нищо няма да остане.
После намери местата зад ушите и в гривата, където той обичаше да го чешат. Бебчо се търколи на гръб, за да и предостави да обслужи гърлото му, като издаваше доволно басово ръмжене.
— Не мислех, че някога ще те видя пак, Бебчо — каза тя, щом спря и котката се претърколи на крака. Беше по-едър, отколкото го помнеше и макар и малко изкльощавял изглеждаше здрав. Имаше белези, които не бе виждала по-рано, и си помисли, че може би се е бил за територия и е победил. Това я изпълни с гордост. Сетне Бебчо отново забеляза Джондалар и оголи зъби.
— Не му се зъби! Това е мъжът, който ти ми доведе. Ти си имаш еш… мисля, че сега трябва да ги имаш много.
Лъвът стана, обърна гръб на мъжа и с леки стъпки доближи бизона.
— Дали ще е редно да му дадем единия? — викна тя на Джондалар. — Имаме наистина прекалено много.
Той все още стоеше вцепенен на входа на пещерата с копие в ръка. Опита се да отговори, но успя да издаде само някакъв писклив звук. После гласът му се върна.
— Дали е редно? Питаш ме дали ще е редно? Дай му ги и двата. Дай му всичко, което поиска!
— Бебчо няма нужда от двата — Айла употреби думата за името му на езика, който Джондалар не знаеше, но предположи, че това е име. — Не, Бебчо! Остави юницата — рече тя със звуци и знаци, които мъжът все още не възприемаше напълно като език, и го накара да ахне, като издърпа единия бизон от лъва и го бутна към другия. Той сключи огромните си челюсти около отрязания врат на младото биче и го задърпа от края на площадката. Сетне го подхвана по-добре и тръгна надолу по познатата пътека.
— Връщам се веднага, Джондалар — каза тя. — Уини и Рейсър може да са долу, а не искам Бебчо да подплаши жребчето.
Джондалар видя как жената последва лъва, докато се скри от погледа му. Появи се отново от другата страна на стената, като вървеше най-спокойно до лъва, който влачеше бизона между краката си.
Като стигнаха големия камък, Айла спря и пак прегърна лъва. Бебчо пусна бизона и Джондалар невярващо разтърси глава, когато видя жената да се качва на гърба на опасния хищник. Тя вдигна ръка, замахна напред и, щом огромната котка скочи напред, се вкопчи в рижата грива. Той се носеше с цялата бързина, на която бе способен, а Айла се държеше здраво и косата и се развяваше зад нея. Сетне той забави и се върна до скалата.
Захапа пак младия бизон и го помъкна но долината. Айла стоеше до голямата скала и гледаше подире му. В края на полето лъвът отново пусна бизона. Той започна да издава поредици от говорещи звуци, познатите и бнга — бнга, които преминаха в тъй гръмовен рев, че костите на Джондалар затракаха.
Щом лъвът си отиде, Джондалар дълбоко си пое дъх и, чувствайки слабост, се облегна на стената. Беше изпълнен със страхопочитание и малко уплашен. Каква е тая жена, мислеше си той. Какъв вид магия притежава? Птиците иди-дойди. Даже и конете. Но пещерен лъв? Най-големият пещерен лъв, който бе виждал?
Дали не беше… донии? Кой друг, освен Майката може да накара животните да го слушат? Ами целителните и сили? Или феноменалното и постижение толкова бързо да се научи да говори добре? Въпреки необичайния си акцент, тя бе научила по-голямата част от неговия Мамутои и някои думи на Шарамудои. Дали не беше аспект на Майката?