Чу я да се изкачва по пътеката и потрепера от страх. Почти я очакваше да заяви, че е въплъщение на Великата земя майка. Би и повярвал. Видя една жена с чорлава коса и обляно в сълзи лице.
— Какво не е наред? — нежността преодоля измислените му страхове.
— Защо трябва да губя моите бебета? — изплака тя. Той пребледня. Нейните бебета? Този лъв е нейно бебе? С потрес се сети за усещането, че Майката бе плакала, Майката на всичко живо.
— Твоите бебета?
— Първо Дърк, после Бебчо.
— Това име за лъв ли е?
— Бебчо? Това означава мъничък, детенце — отвърна тя, опитвайки се да преведе.
— Мъничък! — изпръхтя той. — Това е най-големият пещерен лъв, който съм виждал!
— Знам — усмивка на майчина гордост проблясна през сълзите и. — Винаги гледах да му осигуря достатъчно за ядене, не както са стадните лъвчета. Но когато го намерих, беше мъничък. Нарекох го Бебчо и така и не ми дойде на ум да го нарека другояче.
— Намерила си го? — попита Джондалар, все още пълен със съмнения.
— Бяха го оставили да умре. Мисля, че го беше прегазил елен — от тези, които подплаших към моята яма. Брун ме оставяше понякога да нося в пещерата малки животни, ако са ранени и имат нужда от помощта ми, но никога не ми разрешаваше да нося месоядни животни. Не смятах да вземам този лъв-бебе, но хиените искаха да го убият. Аз ги прогоних с прашката и го донесох тук.
Очите на Айла се взряха нейде в пространството, а устата и застина в крива усмивка.
— Бебчо беше така забавен като малък, че постоянно ме караше да се смея. Само че много време отиваше да ловувам за него, чак до втората зима, когато се научихме да ловуваме заедно. Всички — и Уини. Не бях виждала Бебчо откакто… — тя изведнъж се сети.
— О, Джондалар, толкова съжалявам. Бебчо е лъвът, който уби брат ти. Но ако беше някой друг лъв, нямаше да мога да те измъкна от него.
— Ти си донии! — възкликна Джондалар. — Видях те в съня си! Мислех, че донии е дошла да ме заведе на другия свят, но вместо това тя накара лъва да се махне.
— Сигурно си се свестил за малко, Джондалар. После като те преместих, вероятно пак си припаднал от болка. Трябваше да бързам да те измъкна. Знаех, че Бебчо няма да ме нарани. Понякога е малко грубичък, но не го прави нарочно. Не може да се овладее. Просто не знаех кога ще се върне неговата лъвица.
Мъжът тръскаше глава от учудване и недоверие.
— Наистина ли си ловувала с този лъв?
— Нямаше друг начин да го храня. Отначало, преди да може и сам да убива, вдигахме някое животно и аз препусках на Уини, и го убивах с копието. Тогава не знаех за копията за хвърляне. Когато Бебчо стана достатъчно голям да убива, понякога си взимах едно парче, преди да е почнал да яде или ако исках да запазя кожата…
— И го буташе настрани, както с този бизон? Не знаеш ли, че е опасно да вземеш месо от лъв? Виждал съм как за това убиват малките си!
— И аз съм виждала. Само че Бебчо е по-различен, Джондалар. Той не е отглеждан в стадо. Порасна тук, с Уини и с мен. Ловувахме заедно, свикнал е да дели с мен. Радвам се, обаче, че си е намерил лъвица, така че може да живее като лъв. Уини отиде за малко в едно стадо, но тя не беше щастлива и се върна…
Айла тръсна глава и погледна надолу.
— Това не е вярно. На мен ми се иска да е така. Мисля, че е била щастлива с нейното стадо и с нейния жребец. Аз не бях щастлива без нея. Така се радвам, че тя поиска да се върне, след като умря жребецът и.
Айла вдигна старото наметало и тръгна към пещерата. Джондалар забеляза, че още държи копието, подпря го на стената и я последва. Айла бе замислена. Връщането на Бебчо бе разбудило толкова много спомени. Погледна бизонското печено, врътна шиша и разръчка жаравата. Сетне наля в кошницата за готвене вода от големия мях от стомах на онагра, който висеше на един прът, и сложи в огъня няколко камъка за готвене да се загряват.
Джондалар просто я зяпаше, все още зашеметен от визитата на пещерния лъв. Достатъчен беше и потресът да види как лъвът скача долу на площадката, но начинът, по който Айла бе застанала пред него и бе спряла масивния хищник… никой не би го повярвал.
Когато се вгледа, усети, че нещо в нея се е променило. Сетне забеляза, че е пуснала косата си. Спомни си първия път, когато я бе видял с пусната коса, блестяща като златна на слънцето. Беше се изкачила от брега и той я бе видял, цялата — за пръв път с пусната коса и това великолепно тяло. — … приятно да видя Бебчо отново. Тези бизони сигурно са били на неговата територия. Вероятно е помирисал кръвта и е тръгнал по миризмата. Беше изненадан да те види. Не зная дали те помни. Как попадна в този глух каньон?