Бавно се плъзна покрай източната стена, внимавайки за пукнатини или коридори, които биха могли да водят към по-дълбоки ниши, спотайващи скрити заплахи. Близо до тъмния ъгъл в безпорядъчна купчина на пода лежаха отцепени от стените камъни. Покатери се по тях и напипа полица и празнина зад нея.
Помисли дали да не донесе факла, но се отказа. Не бе чула, помирисала или почувствала никакви следи от живот, а и можеше да види малко навътре. Прехвърли прашката и камъните в едната си ръка, съжалявайки, че не бе спряла да вземе дрехата си, за да има къде да сложи оръжията, и се повдигна на полицата.
Тъмният отвор бе нисък. Трябваше да се приведе, за да влезе вътре. Беше само вдлъбнатина, чийто таван се спускаше до пода на нишата. На дъното имаше купчина кости. Взе една, спусна се долу и продължи пътя си край задната, а после и край западната стена до входа. Пещерата беше глуха и с изключение на малката ниша нямаше други стаи или водещи към непознати места тунели. Усещаше я уютна и сигурна.
Щом излезе на оттатъшния край на площадката пред пещерата, Айла заслони очи от яркото слънце и се огледа наоколо. Стоеше на върха на издадената стена. Под нея вдясно беше купчината довлечени от водата дърва и кости и скалистият бряг. Наляво се виждаше далеч в долината. Нататък реката отново свиваше на юг и заобикаляше основата на стръмната отсрещна стена, докато лявата стена се разглаждаше в степта.
Погледна кокала в ръката си. Беше дълга бедрена кост на гигантски елен, стара и суха със следи от зъби, ясно отпечатани там, където бе разцепена, за да се стигне до костния мозък. Отпечатъкът на зъбите и начинът, но който костта бе гризана, и се сториха едновременно познати и непознати. Бе сигурна, че са оставени от звяр от котешката порода. Познаваше хищниците по-добре от всеки друг в клана. Бе развивала ловните си умения с тях, но само с малките и средно големите разновидности. Тези следи бяха оставени от голяма котка, от много голяма котка. Тя се извърна и пак погледна пещерата.
Пещерен лъв! Някога пещерата трябва да е била убежище на пещерни лъвове. Нишата би била идеалното място, където лъвицата да крие малките си, помисли тя. Може би не трябва да прекарвам нощта в нея. Може би не е безопасна. Отново погледна костта. Бе толкова стара, пък и пещерата не беше обитавана от години. Освен това един огън, запален до входа, ще държи животните настрани.
Пещерата е хубава. Малко пещери са толкова хубави. Вътре има много място, хубав пръстен под. Не мисля, че вътре става влажно, пролетните води не могат да стигнат толкова високо. Има даже и отвор за пушека. Мисля, че ще ида да си взема кожата и кошницата, и малко дърва и ще запаля огън. Айла забърза надолу към брега. Върна се, просна кожения навес и постелката върху топлата каменна площадка, сложи кошницата в пещерата и донесе няколко наръча дърва. Може би ще намеря и няколко меки камъка, за да избеля стените, помисли си, потегляйки пак надолу.
Сетне спря. Защо са ми меки камъни? Ще стоя само няколко дни. Трябва да продължа да търся хора. Трябва да ги открия преди зимата…
Ами ако не намеря хора? Тази мисъл витаеше от доста време, но досега не си бе позволявала да я формулира точно. Последиците бяха твърде заплашителни. Какво ще правя, ако зимата дойде, а аз още не съм намерила хора? Няма да имам никаква заделена храна. Няма да имам място, където да стоя на сухо и топло, и на скрито от вятъра и снега. Няма да имам пещера…
Тя пак погледна пещерата, после прекрасната закътана долина и стадото коне в далечината, и отново пещерата. Това е идеалната пещера за мен, си каза. Много време ще мине, преди да открия друга толкова добра. И долината. Мога да събирам и ловувам, и да трупам храна. Има вода и предостатъчно дърва, за да изкарам зимата, много зими. Има даже и кремък. И няма вятър. Тук има всичко, от което се нуждая, освен хора.
Не знам дали ще издържа сама цялата зима, но вече е доста късно. Скоро ще трябва да започна да събирам храна. Ако досега не съм открила никого, откъде да знам, че ще успея? Откъде да знам дали ще ми позволят да остана, ако намеря Другите? Аз не ги познавам. Някои от тях са лоши като Брод. Спомни си какво се случи с бедната Ода. Тя каза, че мъжете, които са я насилили, както Брод насили мен, са били мъже от Другите. Каза, че изглеждали като мен. Ами ако всички са такива? Айла пак погледна пещерата и долината. Разходи се по края на площадката, ритна един разклатен камък от ръба, загледа се в конете и стигна до решение.