— Да.
— Защо?
Джондалар се усмихна и се зачуди дали въпросите и са плод на любопитство или на нервност.
— Мисля, че е, защото ми харесва. За мен първият път на жената е специален.
— Джондалар, как може да направим церемония за Първия обряд? Моят пръв път е минал, аз вече съм отворена.
— Зная, но в Първия обряд има нещо повече от самото отваряне.
— Не разбирам. Какво друго може да има?
Той пак се усмихна, сетне се приведе към нея и постави устата си върху нейната. Тя се наклони към него, но се стресна, когато устата му се отвори и почувства езикът му да се опитва да влезе в нейната. Дръпна се назад.
— Какво правиш? — попита.
— Не ти ли харесва? — челото му се изпоти от ужас.
— Не знам.
— Искаш ли да опитаме пак и да видиш? — по-бавно, каза си той. Не прибързвай с тая работа. — Защо не легнеш по гръб да се отпуснеш?
Натисна я леко назад, сетне се опъна до нея, подпрян на лакът. Погледна я отвисоко и пак постави устата си върху нейната. Изчака напрежението и да отмине и леко прекара език по устните и. Надигна се и видя, че устата и се усмихва а очите и са затворени. Когато ги отвори, той се приведе да я целуне пак. Тя се напъна да го посрещне. Той я целуна по-силно и с отворена уста. Когато езикът му потърси вход тя отвори уста да го приеме.
— Да — каза тя. — Мисля, че ми харесва.
Джондалар се ухили. Тя питаше, вкусваше, пробваше той бе доволен, че не го намираше нетърпелив.
— Сега какво? — попита тя.
— Още от същото?
— Добре.
Целуна я отново, като кротко изследва устните и небцето на, устата и мекото под езика и. Сетне устните му проследиха челюстта и. Намери ухото, издиша топло в него, захапа меката му част и покри гърлото и с целувки и с търсещия си език. После пак се върна към устата и.
— Защо това ме кара да се чувствам като в треска и да потръпвам? — каза тя. — Не като при болест, а с приятни тръпки.
— Сега няма нужда да бъдеш лечителка, това не е болест — каза той и след миг добави: — Ако ти е топло, защо не си отвориш наметалото, Айла?
— Така е добре. Не ми е чак толкова топло.
— Имаш ли нещо против аз да ти отворя наметалото?
— Защо?
— Защото искам.
Той пак я целуна, опитвайки се да развърже възела на ремъка, който придържаше наметалото и. Не успя и започна да очаква, че тя ще продължи да разпитва.
— Аз ще го отвържа — прошепна тя, когато той отлепи уста от нейната. Сръчно развърза възела и се надигна да развие ремъка. Коженото наметало падна и Джондалар затаи дъх.
— О, жено! — гласът му задрезгавя от желание и слабините му се свиха. — Айла, о, Дони, каква жена! — целуна устата и яростно, сетне зарови лице във врата и и го засмука, докато усети, че той се затопля. Дръпна се задъхан и видя червения белег, който бе оставил. Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да се овладее.
— Нещо да не е наред? — попита Айла, намръщена загрижено.
— Само това, че те искам прекалено много. Искам за теб да го направя както трябва, но не знам дали ще мога. Ти си… така красива, толкова истинска жена.
Намръщването и премина в усмивка.
— Каквото и да направиш, Джондалар, ще бъде както трябва.
Той я целуна пак, но по-кротко, повече от всякога изпълнен с желание да и даде Удоволствието. Погали тялото и, усещайки плътната гръд, вдлъбнатината на талията, гладката извивка на хълбоците, стегнатите мускули на бедрото. Ръката му закачи златистите къдри на венериния и хълм и мина по стомаха и до стегнатата издутина на гръдта и, и той усети как зърното се втвърдява в дланта му. Целуна малкия белег в основата на гърлото и, после потърси другата гръд и засмука зърното в устата си.
— Не изглежда както при бебето — каза тя.
Това свали напрежението. Джондалар седна със смях.
— Смята се, че не трябва да анализираш това, Айла.
— Е, усещането не е, както когато бебето суче и не знам защо. Не знам защо един мъж изобщо може да иска да смуче като бебе — рече тя, сякаш се защищаваше.
— Не искаш ли така? Ако не ти харесва, няма да го правя.
— Не казвам, че не ми харесва. Когато бебето суче, е приятно. Когато ти го правиш, не е същото, но пак е приятно Чувствам го отвътре. Бебето не те кара да го чувстваш така отвътре.
— Затова мъжете го правят — да накарат жената да се почувства така и себе си да накарат да се чувстват така. Това е причината да искам да те докосвам, да ти давам Удоволствия и ти да ми даваш. Това е Дара на Удоволствието на Майката за Нейните деца. Тя ни е създала да познаем това Удоволствие и ние Я почитаме, когато приемаме Нейния дар. Ще ми позволиш ли да ти дам Удоволствие, Айла?
Той я гледаше. Златната и коса, разпиляна на кожите, обрамчваше лицето и. Разширените и очи, дълбоки и меки, светеха със скрит огън и изглеждаха пълни, сякаш щяха да се излеят. Устните и затрепериха, когато ги отвори да отговори, и вместо това тя кимна.