Устата му остави зърното и закръжи по стомаха и около пъпа и. Когато стигна до хълма и, той я погледна. Тя дишаше с мяукащи стонове, а гърбът и се извиваше като дъга и се напрягаше в очакване. Беше готова. Той целуна горната част на венериния и хълм, усети къдравите косъмчета и потегли надолу. Тя трепереше и когато езикът му намери върха на тясната и цепка, подскочи с вик, а сетне легна обратно, стенейки.
Мъжествеността му пулсираше трескаво и нетърпеливо, докато той се премести така, че да се плъзне надолу между краката и. Сетне разтвори гънките и и вкуси продължително и нежно. Тя не можеше да чуе звуците, които издаваше сама, защото се бе загубила в прилива на изключителните усещания, които преминаха през нея, докато езикът му изследваше всяка гънка, всеки хребет.
За да държи под контрол собствената си настойчива нужда, той се концентрира върху нея, намери ядрото, което бе нейният малък, но набъбнал център на удоволствието и го затърка силно и бързо. Изплаши се, че е стигнал предела на самоконтрола си, когато тя се загърчи и захлипа в небивал досега екстаз. С два дълги пръста той проникна във влажния и отвор и натисна изотвътре.
Изведнъж тя изви гръб и изплака и той усети вкуса на нова влага. Ръцете и се свиваха и отпускаха конвулсивно с несъзнателни приканящи движения, които съвпадаха със сназматичните и вдишвания.
— Джондалар — изплака тя. — О, Джондалар, нуждая се… нуждая се от теб… нуждая се от нещо…
Той бе на колене и скърцаше със зъби от усилие да се удържи, опитвайки се да влезе внимателно в нея.
— Опитвам се… да стане лесно — рече почти с болка.
— Това… няма да ме заболи, Джондалар…
Вярно! Това всъщност не и беше за пръв път. Щом тя изви гръб да го приеме, той си позволи да влезе. Нищо не го спря. Той натисна по-нататък, очаквайки да намери преградата и, но се усети привлечен вътре, почувства топлите и влажни дълбини да се отварят и да го обгръщат, докато за негово учудване не го пое изцяло. Той се дръпна назад и пак влезе дълбоко вътре в нея. Тя го обви с крака, за да го придърпа в себе си. Излезе пак и проникна още веднъж, чувствайки как чудесният и пулсиращ проход го гали но цялата му дължина. Беше повече, отколкото можеше да понесе. Завлиза пак и пак, докато с несдържана страст се отдаде изцяло на собствената си нужда.
— Айла!… Айла!… Айла!… — извика той. Напрежението бе стигнало върха си. Той го усети как се събира в слабините му. Дръпна се още веднъж назад. Айла се надигна към него с всеки нерв и мускул напрегнати. Той се втурна в нея, отдавайки се на чисто чувственото удоволствие от пълното потапяне на набъбналата си горда мъжественост в копнеещата и топлота. Двамата се напънаха заедно, Айла извика името му и като и даде и последната си частица, Джондалар я напълни.
За една безкрайна секунда неговите по-дълбоки и гърлени викове се извисиха в хармония с останалите и без дъх изплаквания, повтарящи името му, докато пристъпите на неизразимото удоволствие ги разтърсиха. Сетне падна върху нея, изключително отпуснат.
Дълго време се чуваше само дишането им. Не можеха да помръднат. Бяха дали всичко на другия, всяка своя фибра на споделеното удоволствие. След известно време не искаха да помръднат, не искаха да свърши, макар да знаеха, че вече е свършило. Това бе пробуждането на Айла, тя никога не бе узнала удоволствията, които един мъж би могъл да и даде. Джондалар знаеше, че ще има удоволствието да я пробуди, но тя му бе дарила една нечакана изненада, прибавяйки неизмеримо към възбудата му.
Само няколко жени бяха достатъчно дълбоки да го поемат целия. Той се бе научил да контролира съответно проникването си и го правеше с чувствителност и умение. Никога не можеше да бъде съвсем същото, но едновременно да се наслаждава на възбудата от Първия обряд и на рядкото и славно отпускане на пълното проникване не беше за вярване.
Винаги полагаше големи усилия за Първия обряд, в церемонията имаше нещо, което изваждаше на показ най-доброто у него. Вниманието и грижата му бяха истински, стремеше се да задоволи жената, а удовлетворението му идваше колкото от нейното, толкова и от неговото задоволство. Обаче удоволствието и задоволяването от Айла надминаха и най-развихрените му фантазии. Никога досега не се бе чувствал така изцяло заситен. За миг сякаш бяха станали едно цяло.
— Сигурно започвам да ти натежавам — рече той и се измести така, че да прехвърли част от тежестта си на лакътя.