— Не — меко каза тя. — Изобщо не си тежък. Мисля, че никога няма да поискам да станеш.
Той се наведе да се мушне в ухото и и я целуна по врата.
— И аз не искам да ставам, но ми се струва, че трябва. Той бавно се измъкна и легна до нея, като подложи ръката си така, че главата и да се намести във вдлъбнатината под рамото му.
Айла чувстваше сънливо задоволство, абсолютна отпуснатост и много силно присъствието на Джондалар. Чувстваше ръката му около себе си, пръстите, които леко я галеха, играта на гръдните му мускули под бузата и, чуваше пулса му или може би своя в ухото си, надушваше топлата мускусна миризма на кожата му и на техните Удоволствия. Никога досега не бе чувствала толкова да се грижат за нея и да я глезят.
— Джондалар — каза след малко, — откъде знаеш какво да правиш? Аз не знаех, че тези чувства са в мен. Ти откъде знаеше?
— Показаха ми, научиха ме, помогнаха ми да разбера от какво се нуждае една жена.
— Кой?
Усети мускулите му да се стягат и долови промяна в тона на гласа му.
— Обикновено по-възрастни, по-опитни жени учат младите мъже.
— Искаш да кажеш нещо като Първия обряд?
— Не съвсем. Това е по-неофициално. Когато младите мъже започнат да се възбуждат, жените винаги разбират. Винаги се намира една или няколко, която да разбере, че мъжът е нервен и несигурен в себе си, и да му помогне да го превъзмогне. Но това не е церемония.
— В Клана, когато някое момче убие първото си животно при истински лов, не просто нещо дребно, тогава той е мъж и получава своята церемония за мъжественост. Дали се е възбудил няма значение. Ловът е това, което го прави мъж. След него той трябва да поеме отговорностите на възрастните.
— Ловуването е важно, но някои мъже никога не ловуват. Те притежават други умения. Предполагам, че ако не исках, нямаше да ми се наложи да ловувам. Бих могъл да правя инструменти и да ги разменям за месо или кожи, или каквото поискам. Все пак повечето мъже ловуват и първото убито животно е много специално за момчето.
Гласът на Джондалар се стопли от спомените.
— Истинска церемония не се прави, но плячката му се разпределя между всички в Пещерата. То не хапва нищо. Когато минава покрай хората, те си говорят така, че да може да ги чуе, колко голямо и хубаво животно е убил и колко крехко и вкусно е месото. Мъжете го канят да иде с тях на лов или да поприказват. Жените се отнасят към него не като с момче, а като с мъж, и се шегуват приятелски. Ако е достатъчно голям и му се иска, почти всяка жена може да се покаже достъпна за него. Първото убито животно го кара да се чувства истински мъж.
— Но няма церемония на мъжествеността?
— Всеки път, когато един мъж прави някоя жена, отвори я, и остави жизнената сила да се излее в нея, той потвърждава своята мъжественост. Затова неговият инструмент, неговата мъжественост се нарича женоправец.
— Той може да направи нещо повече от една жена. Може да зачене бебе.
— Айла, Великата земя майка благославя жената с деца. Тя ги докарва на света и в мъжкото огнище. Дони ги е създала да и помагат, да и осигуряват храна, когато е трудна или кърми и се грижи за малко дете. И за да я направят жена. Не мога да го обясня по-добре. Може би Зеландони би могла.
Може би е прав, помисли Айла, като се сгуши в него. Само че ако не е, сега в мен може да започне да расте бебе. Тя се усмихна. Бебе като Дърк, което да прегръщам и кърмя, да се грижа, бебе, което донякъде ще бъде Джондалар.
Само че кой ще ми помага, когато той си отиде, помисли си, пронизана от внезапна тревога. Спомни си трудната предишна бременност, битката си със смъртта по време на раждането. И ако успея да родя сама, как ще мога да ловувам и да се грижа за едно бебе? Ами ако се нараня или бъда убита? Кой тогава ще се погрижи за моето бебе? То ще умре сам-самичко.
Не мога сега да имам друго бебе! Тя подскочи. Ама ако някое вече е било заченато? Какво да сторя? Лекарството на Иза! Вратига или имел, или… имел — не. Той расте само по дъбовете, а тук няма дъбове. Има няколко растения, които ще свършат работа, ще трябва да помисля. Може да е опасно, но е по-добре да загубя бебето сега, отколкото заради някоя хиена след като се роди.
— Какво не е наред, Айла? — попита Джондалар, като се пресегна да зашепи пълната, твърда гръд, защото знаеше, че ще може, и това го бе накарало да я поиска.
Тя се натисна към ръката му, припомняйки си докосванията му.
— Нищо.
Той се усмихна, сети се за дълбокото си удовлетворение и почувства подновеното си желание. Много бързо, помисли си. Мисля, че тя има докосването на Хадума!
Тя видя топлината и желанието в сините му очи. Може би ще иска пак да прави Удоволствия с мен, помисли Айла и се усмихна в отговор. Сетне усмивката и изчезна. Ако някое бебе не е започнало да расте и пак направим Удоволствията, сега може да започне. Може би трябва да взема тайното лекарство на Иза, онова, което казваше никому да не го споменавам.