Спомни си кога Иза и бе казала за растенията — златната нишка и антилопската острица, които имат толкова силна магия, че могат да подсилят женския тотем да отхвърли проникващата същност на мъжа и да предотврати започването на живота. Айла тъкмо бе научила, че е бременна. Иза не и бе казвала преди това за лекарството. Никой не си мислеше, че тя някога ще има бебе и това не бе влязло в нейното обучение. Силен тотем или нещо друго, но аз имах бебе и пак мога да имам. Не зная дали са духовете на мъжете, но лекарството вършеше на Иза добра работа и май ще е по-добре да го взема или да взема нещо друго, та да загубя бебето.
Бих искала да не ми се налагаше, бих искала да мога да го задържа. Бих искала да имам бебе от Джондалар. Усмивката и бе тъй нежна и приканваща, че той протегна ръка и я дръпна върху си. Амулетът, който висеше на шията и, го тресна по носа.
— Ох, Джондалар! Заболя ли те?
— Какво държиш в това нещо? Трябва да е пълно с камъни! — рече той, като седна и потърка носа си. — Какво е това?
— Това е… за моя тотемен дух, за да може да ме намира. Съдържа тази част от моя дух, която той разпознава. А също когато ми даваше знаци, ги слагах вътре. Всеки в Клана има такъв. Креб казваше, че ако го загубя, ще умра.
— Значи талисман или амулет — рече той. — Твоят Клан наистина разбира тайните на света на духовете. Колкото повече научавам за тях, толкова по ми приличат на хора, макар и не на тия, които познавам — очите му се изпълниха с разкаяние. — Айла, моето невежество ме накара да се държа по тоя начин, когато за пръв път разбрах какво разбираш под Клана. Беше срамота и аз съжалявам.
— Да, срамота беше, но аз вече не се чувствам ядосана или уязвена. Ти ме накара да усетя… Аз също искам да направя една учтивост. За днес, за Първия обряд искам да ти кажа… благодаря.
Той се ухили.
— Не мисля, че досега някой ми е благодарил за това — ухилването отстъпи място на една усмивка, макар очите му да бяха сериозни. — Ако някой трябва да благодари, това съм аз. Благодаря, Айла. Ти не знаеш какво усещане ми даде. Не ми е било така приятно откакто… — той млъкна и тя видя как болезнено се смръщи, — … от Золена.
— Коя е Золена?
— Золена вече я няма. Това е жената, която познавах, когато бях млад — той легна по гръб и се втренчи в тавана на пещерата, като мълча толкова дълго, че Айла си помисли, че няма да каже нищо повече. Сетне заговори, повече на себе си, отколкото на нея.
— Тогава тя беше красива. Всички мъже говореха за нея и всички момчета мислеха за нея, но никой не мислеше толкова, колкото мислех аз, даже преди донии да дойде при мен в съня ми. Нощта, когато моята донии дойде, тя дойде като Золена и когато се събудих, спалните ми кожи бяха целите в моята същност, а главата ми беше пълна със Золена.
Спомням си, че вървях подире и или си намирах да чакам на такова място, откъдето да мога да я наблюдавам. Молех Майката за нея. Просто не можах да повярвам, когато тя дойде при мен. Можеше да бъде всяка една от жените, но единствената, която исках, беше Золена — о, как я исках! — и тя дойде при мен.
Отначало само взех удоволствието си в нея. Дори тогава бях едър за възрастта си, по много начини. Тя ме научи как да го контролирам, как да го използвам и от какво се нуждае една жена. Научих се, че мога да получа удоволствие даже ако жената не е достатъчно дълбока, ако се сдържам, колкото мога, и я подготвя. После нямаше да имам нужда да е толкова дълбока, а тя можеше да поеме повече.
Със Золена нямаше защо да се безпокоя. Наистина тя можеше да направи щастливи и по-малките мъже, тя също си имаше начини да се контролира. Нямаше мъж, който да не я иска — и тя избра мен. Не след дълго тя ме избра за постоянно, макар да бях още почти момче.
Имаше обаче един мъж, който продължаваше да се влачи подире и, макар да знаеше, че тя не го иска. Това ме дразнеше. Когато ни видя заедно, той и каза да избере за разнообразие някой мъж. Той не беше по-възрастен от Золена, но беше по-възрастен от мен. Аз обаче бях по-едър.
Джондалар затвори очи, но продължи:
Беше толкова глупаво! Не трябваше да го правя, защото само привлякох вниманието към нас, но той нямаше да я остави намира. Той ме вбесяваше. Един ден го ударих и после не можех да спра.
Те казват, че не е хубаво за младия мъж да бъде прекалено много с една и съща жена. С повече жени има по-малка вероятност да се привърже. Смята се, че младите мъже трябва да се свързват с млади жени, смята се, че по-възрастните жени трябва само да ги научат. Те винаги обвиняват жената, ако чувствата на някой млад мъж към нея много се засилят. Само че не би трябвало да обвиняват нея. Не исках никоя от всички онези жени, исках само Золена.