Тогава онези жени ми се виждаха толкова груби, безчувствени, проклети, подигравателни към мъжете през цялото време, особено към младите мъже. Може би аз също съм бил безчувствен, когато ги прогонвах и ги обиждах.
Те избират мъжете за Първия обряд. Всички мъже искат да ги изберат, винаги приказват за това. Това е чест, вълнуващо е, но мъжете се тревожат да не се окажат прекалено груби, прекалено бързи или нещо още по-лошо. Какъв мъж е тоя, който не може дори да отвори една жена? Всеки път, когато някой мъж минава покрай групичка жени, те го дразнят.
Той извиси гласа си до фалцет и ги имитира:
— Ето един красавец. Искаш ли да те науча едно-две неща? Тоя на нищо не можах да го науча, някоя друга да иска да опита?
После продължи с нормалния си глас:
— Повечето мъже се научават да им отвръщат и да се забавляват с препирнята също като жените, но за младите мъже това е трудно. Всеки мъж, който минава покрай няколко смеещи се жени, се чуди дали не се смеят на негова сметка. Золена не беше такава. Другите жени не я обичаха много, може би защото мъжете я обичаха прекалено много. На всеки от празниците или фестивалите на Майката тя беше избирана първа…
Мъжът, когото ударих, загуби няколко зъба. За толкова млад мъж е много тежко да загуби зъбите си. Не може да дъвче и жените престават да го искат. Оттогава не съм престанал да съжалявам. Беше толкова глупаво! Майка ми даде компенсация заради мен и той се премести в друга Пещера. Но той идва на Летните събирания и всеки път, щом го видя, примигвам.
Золена говореше за служене на Майката. Мислех, че ще стана гравьор и така ще и служа. Тогава Мартона реши, че може да имам наклонности за работа с камъка и изпрати съобщение на Даланар. Не след дълго Золена отиде на специално обучение, а Уиломар ме взе да живея с Ланзадонии. Мартона се оказа права. Това беше най-доброто. Когато след три години се върнах, Золена вече я нямаше.
— Какво и се е случило? — попита Айла почти със страх.
— Тези, които служат на Майката се отказват от собствената си личност и приемат личността на хората, за които се застъпват. В замяна Майката им дава Дарове, които Нейните обикновени деца не познават: Дарове на магия, умения, знание и власт. Мнозина от тези, които отиват да служат, никога не стават нещо повече от помощници. От тези, които са чули Нейния зов, само неколцина са истински надарени, но те се издигат много бързо сред Тези, които служат.
Точно преди да тръгна, Золена стана Главната жрица Зеландони, Първата от Тези, които служат на Майката.
Изведнъж Джондалар скочи и през отворите на пещерата видя аленото и златно западно небе.
— Все още е светло. Иска ми се да поплувам — рече той и с бързи големи крачки излезе от пещерата. Айла взе наметалото и дългия ремък и го последва. Докато стигне брега, той вече бе във водата. Тя свали амулета, повървя няколко метра и отскочи. Той беше далеч нагоре. Срещна го, когато той се връщаше.
— Докъде отиде? — попита.
— До водопада — каза той. — Айла, никога по-рано не съм говорил за това на някого. За Золена.
— Виждал ли си Золена оттогава?
Джондалар избухна в горчив смях.
— Не Золена, а Зеландони. Да, виждал съм я. Ние сме добри приятели. Даже съм споделял Удоволствия със Зеландони — рече. — Само че тя вече не избира само мен — той заплува бързо и мощно надолу по течението.
Айла се намръщи и тръсна глава, сетне го последва към брега. Нахлузи амулета си и завърза наметалото, щом тръгна след него по пътеката. Когато влезе, той бе застанал до огнището и гледаше надолу едва светещите въглени. Тя дооправи наметалото, взе малко дърво и подкладе огъня. Той бе все още мокър и тя го видя, че трепери. Отиде и взе спалната му кожа.
— Времето се променя — рече тя. — Вечерите са студени. Вземи, можеш да простинеш.
Той тромаво наметна кожата на плещите си. Коженото наметало няма да му подхожда, помисли тя. И ако смята да напуска, трябва да тръгне преди новия сезон. Тя отиде до спалното си място и взе връзката кожи, която лежеше до стената.
— Джондалар?
Той тръсна глава, за да се върне в настоящето, и и се усмихна, но усмивката не стигна до очите му. Когато тя започна да развързва вързопа, нещо изпадна. Тя го вдигна.
— Какво е това? — попита с уплаха и учудване. — Как е попаднало тук?
— Това е донии — каза Джондалар при вида на гравираната мамутова кост.
— Донии?
— Направих я за теб, за Първия ти обряд. На първия обряд винаги трябва да има една донии.