Той се дръпна назад и пак се гмурна, чувствайки как напрежението расте. Подтикван от вълнението на тоталната и прегръдка и безгрижното удоволствие да се отдаде изцяло на силата на страстта си, той с бясна радост се плъзна по надигащото се вълнение. Тя го посрещаше на всяка вълна, отговаряйки на напора с напор, надигайки се, за да поведе натиска му.
Но изпитваните от нея усещания не се ограничаваха само до влизането и излизането от нейната цепка. Всеки път, щом я изпълнеше, тя съзнаваше единствено него, нейното тяло — нервите, мускулите, сухожилията — бе изпълнено с него. Той почувства как придърпването в слабините му се надига, извисява, потапя всичко под себе си и сетне едно непоносимо кресчендо, когато напрежението се изля в разтърсващо изригване, а той се понесе надолу, за да я изпълни за последен път. Тя се вдигна да срещне сетното му трескаво движение и експлозията се разнесе по тялото и със сладострастно отпускане.
28
Не съвсем пробудила се, но чувствайки някакво неудобство, Айла се обърна. Буцата под нея не искаше да се махне, докато накрая тя не се разбуди достатъчно, за да посегне към нея. Вдигна предмета и на мъждивата червена светлина на почти угасналия огън видя силуета на донии. Мигновено си припомни предишния ден, който живо се очерта в ума и и разбра, че топлото нещо до нея в леглото е Джондалар.
Трябва да сме заспали, помисли си, след като правихме Удоволствията. Приятно затоплена, се гушна по-близо до него и затвори очи. Сънят обаче и се изплъзваше. Откъси от различни случки се свързваха в мотиви и комбинации и тя ги подреждаше чрез вътрешното си чувство. Ловът, завръщането на Бебчо, Първия обряд и, наложен върху всичко друго, Джондалар. Нямаше думи да опише чувствата си към него, ала те я изпълваха с неизразима радост. Лежейки до него, мислеше за него, докато накрая не можа да се сдържи и се измъкна от леглото, като взе костената фигурка.
Отиде до входа на пещерата и видя Уини и Рейсър да стоят прислонени един до друг. Кобилата тихо изцвили да покаже, че я е видяла, и жената се отклони към тях.
— Така ли беше и за теб, Уини? — рече меко тя. — Твоят жребец даде ли ти Удоволствия? О, Уини, не знаех, че може да бъде така. Как е възможно да бъде тъй ужасно с Брод и тъй чудесно с Джондалар?
Младият кон навря муцуна, за да получи своя дял от вниманието и. Тя го почеса и потупа, сетне го прегърна.
— Няма значение какво казва Джондалар, Уини, мисля, че твоят жребец ти е дал Рейсър. Той даже има същия цвят, а кафявите коне не са много. Предполагам, че би могъл и да е духът му, но не мисля така. Иска ми се да можех да имам бебе. Бебе от Джондалар. Само че не мога — какво ще правя, след като си отиде? — тя пребледня, почти ужасена. — Когато си отиде! О, Уини, Джондалар се кани да си тръгне!
Избяга надолу от пещерата, намирайки стръмната пътека по-скоро по усет, отколкото с гледане. Очите и бяха заслепени от сълзи. Понесе се по каменистия бряг, докато не спря край издадената стена и се сви до нея, хлипайки. Какво ще правя? Как да го понеса? Какво мога да направя, за да го накарам да остане? Нищо!
Прегърна раменете си с ръце и клекна, подпирайки се на каменната преграда, сякаш да предотврати някой разрушителен удар. Пак ще остане сама, когато той си тръгне. По-лошо от сама — без Джондалар. Какво ще правя тук без него? Може би и аз трябва да тръгна, да намеря някои Други и да остана с тях. Не, не мога да го направя. Те ще питат откъде идвам, а и Другите мразят Клана. За тях ще бъда изчадие, освен ако не правя думи, които не са верни.
Не мога. Не мога да посрамя Креб или Иза. Те ме обичаха и се грижеха за мен. Уба ми е сестра и се грижи за сина ми. Кланът е моето семейство. Когато си нямах никого, Кланът се погрижи за мен, а сега Другите не ме искат.
А Джондалар си отива. Ще трябва цял живот да живея тук сама. Спокойно можех да съм мъртва. Брод ме прокле, значи най-накрая той победи. Как бих могла да живея без Джондалар?
Айла плака, докато не и останаха сълзи. Остана само една неутешима вътрешна празнота. Изтри очи с опакото на ръката и забеляза, че още е държи донии. Заоглежда я, удивлявайки се колкото на идеята от парче мамутски бивник да се направи малка жена толкова и на самата фигурка. На лунна светлина още повече и приличаше на самата нея. Гравираната на плитки коса, засенчените очи, носът и извивката на бузата и напомняха за собственото и отражение в локва вода.
Защо Джондалар бе сложил нейното лице на този символ на Земната майка, която Другите почитаха? Беше ли пленен нейният дух, беше ли свързан с тази, която той наричаше Дони? Креб бе казал, че нейният дух е свързан с духа на Пещерния лъв от амулета и и от Урсус, Великата пещерна мечка, тотема на Клана. Когато бе станала лечителка, и бяха дали парченце от духа на всеки член на Клана, а след смъртното проклятие не си го бяха взели.