Щом слабата светлина проникна в пещерата, видя разбърканата руса коса, която обрамчваше спящото лице на Айла, и забеляза топлината на тялото и. Загледа я мълчаливо сред просветляващите сенки. Изпитваше непреодолимо желание да я целуне, но не желаеше да я събуди. Притисна един дълъг златист кичур към устните си. После тихо стана. Намери хладкия чай, наля си една чаша и излезе на каменния портик на пещерата.
Беше му студено само по набедрена препаска, но пренебрегна студа, макар мисълта за топлите дрехи, които Айла му бе направила, да мина през ума му. Загледа как източното небе просветлява и детайлите на долината стават но-отчетливи и отново се залови за съня си, опитвайки се да проследи оплетените му нишки, за да разгадае тайната му.
Защо ли Дони му показа, че всичкият живот е произлязъл от нея? Той си го знаеше, това бе общоприет факт. Защо трябваше да се появява в съня му, раждайки всички риби и птици, и животни, и…
Плоскоглавците! Разбира се! Тя му бе казала, че хората от Клана са също Нейни деца. Защо никой не му го бе обяснил но-рано? Никой никога не бе оспорвал, че всичко живо бе дошло от Нея, тогава защо така хулеха тези хора? Наричаха ги животни, сякаш животните бяха нещо лошо. Какво правеше от плоскоглавците носители на злото?
Това, че те не са животни. Те са хора, различен вид хора! Точно това непрекъснато твърдеше Айла. Дали затова една от тях имаше лицето на Айла?
Той можеше да разбере защо нейното лице трябва да бъде на направената от него донии, тази, която в съня му спря лъва. Никой не би повярвал какво всъщност бе направила Айла, това бе по-невероятно от самия сън. Но защо древната донии имаше нейното лице? Защо самата Велика земя майка ще оприличава Себе си на Айла?
Знаеше, че никога няма да проумее целия си сън, но чувстваше, че продължава да изпуска някаква важна част. Припомни си го отново и когато се сети как Айла стоеше в готовата да се срути пещера, едва не и викна да излезе.
Гледаше хоризонта, а мислите му бяха обърнати навътре и чувстваше същата пустота и самота, както в съня си, когато бе останал сам без нея. Сълзи навлажниха лицето му. Защо усещаше такова крайно отчаяние? Какво не виждаше?
Сети се за напускащите пещерата хора с украсени със синци ризи. Айла бе оправила неговата риза със синци. Бе му направила дрехи, а по-преди дори не бе знаела как се шие. Дрехи за път, които да носи, когато я напусне.
Да я напусне? Да напусне Айла? Ослепителната светлина се вдигна над хоризонта. Той затвори очи и видя топъл златист блясък.
Велика майко! Какъв тъп глупак си ти, Джондалар! Да напуснеш Айла? Как въобще би могъл да я оставиш? Ти я обичаш! Защо си така заслепен? Защо ти бе нужен изпратен от Майката сън, та да разбереш нещо тъй очевидно, че и дете би го видяло?
Чувството, че от плещите му е паднала голяма тежест, го накара да изпита радостна свобода, внезапна лекота. Аз я обичам! Най-накрая ми се случи! Аз я обичам! Не мислех, че е възможно, но аз обичам Айла!
Чувствата му преливаха, беше готов да го изкрещи на целия свят, да се втурне вътре и да и каже. Никога не съм казвал на някоя жена, че я обичам, помисли си. Забърза се в пещерата, но Айла още спеше.
Излезе пак навън, донесе малко дърва и с кремък и огнен камък — това продължаваше да го удивлява — бързо запали огън. Поне веднъж бе успял да се събуди преди нея и искаше за разнообразие, той да я изненада с горещ чай. Намери ментовите и листа и скоро чаят се затопли и стана готов, но Айла все още спеше.
Загледа я как диша и се обръща. Харесваше косата и така дълга и свободна. Изкушаваше се да я събуди. Не, сигурно е уморена. Вече е светло, а тя още не е станала.
Слезе долу на брега, намери една клонка да си почисти зъбите, сетне взе сутрешното си плуване. Излезе освежен, пълен с енергия и изгладнял. Така и не бяха стигнали до яденето. Усмихна се на себе си, като се сети за причината, мисълта го накара да се вдигне.
Разсмя се. Цяло лято си го подлагал на лишения, Джондалар. Не можеш да упрекваш своя женоправец, че така му се иска, като знае какво е изпуснал. Само не я насилвай. Може би се нуждае от почивка, не е свикнала. Изтича по пътеката и тихо влезе в пещерата. Конете бяха отишли да пасат. Сигурно са излезли, докато плувах, а тя още не се е събудила. Дали е добре? Може би трябва да я събудя. Тя се извъртя и гръдта и се показа, добавяйки нов импулс към предишните му мисли.