— Коне — рече, — смятам да остана известно време във вашата долина. Следващата пролет пак ще започна да диря Другите. Сега обаче, ако не започна да се подготвям за зимата, следващата пролет няма да съм жива.
Речта на Айла към конете бе произнесена с много малко звуци и то гърлени и замазани. Използваше, звуци само за имена или да подчертае богатия, сложен и напълно разбираем език на жестовете, който говореше с грациозни плавни движения на ръцете си. Това бе единственият език, който си спомняше.
След като решението бе взето, Айла почувства облекчение. Изпитваше ужас от мисълта да напусне тази приятна долина и пак да наченат изтощителните дни на пътуването из прегорелите ветровити степи, ужас от мисълта въобще да пътува отново. Втурна се към каменистия бряг и се наведе да вземе дрехата и амулета си. Като посегна за малката кожена торбичка, забеляза блясъка на малко парче лед.
Как може да има лед посред лято, зачуди се тя и го вдигна. Не беше студен, имаше твърди прави ръбове и гладки плоски стени. Завъртя го насам-натам, гледайки как стените му блестят на слънцето. После стана тъй, че го обърна точно на нужния ъгъл, та призмата да разложи слънчевата светлина на пълния спектър на цветовете и затаи дъх пред дъгата, която хвърляше на земята. Айла никога не бе виждала чист кварцов кристал.
Кристалът, подобно на кремъка и на много други камъни на брега, беше довлечен от ледниците, а не местен. Блестящата скала бе откъсната от мястото си от страхотната сила на елемента, който наподобяваше — леда — и бе понесена от стопената му форма, докато не се бе спряла в напоената глина на ледниковия поток.
Изведнъж Айла усети как по гърба и премина по-студена от лед тръпка и седна, твърде разтреперана, за да може да стои права, мислейки за значението на камъка. Спомни си нещо, което Креб и бе казал преди много време, когато беше малко момиче…
Беше зима и старият Дорв разправяше истории. Тя се чудеше на легендата, която Дорв току-що бе свършил, и попита Креб. Това доведе до едно обяснение за тотемите.
— Тотемите искат място, където да живеят. Те сигурно изоставят хората, които бродят бездомни твърде дълго. Ти нали не искаш тотемът ти да те изостави?
Айла посегна към амулета си.
— Но моят тотем не ме изостави дори когато бях сама и нямах дом.
— Това беше, защото те е изпитвал. Нали той ти намери дом? Пещерният лъв е силен тотем, Айла. Той те е избрал и може да реши да те пази винаги, понеже те е избрал, но всички тотеми са по-щастливи, когато имат дом. Ако му отделяш внимание, ще ти помага. Той ще ти каже кое е най-доброто.
— А как ще разбера, Креб? — попита Айла. — Никога не съм виждала духа на Пещерния лъв. Как разбираш, че тотемът ти казва нещо?
— Ти не можеш да видиш духа на твоя тотем, защото той е част от теб, вътре в теб. И въпреки това той ще ти каже. Ти само трябва да се научиш да разбираш. Ако трябва да вземеш решение, той ще ти помогне. Ще ти даде знак, ако направиш верния избор.
— Какъв знак?
— Трудно е да се каже. Обикновено е нещо особено или необикновено. Може да бъде камък, какъвто никога по-рано не си виждала, или корен със специална форма, която за теб има значение. Трябва да се наумиш да разбираш със сърцето и ума си, а не с очите и ушите си. Тогава ще знаеш как. И когато му дойде времето и намериш знака, който твоят тотем ти е оставил, сложи го в амулета си. Той ще ти донесе щастие.
Пещерни лъве, още ли ме закриляш? Това знак ли е? Вярно решение ли взех? Искаш да ми кажеш, че трябва да остана в тази долина?
Айла обхвана с длани святкащия кристал и притвори очи, опитвайки се да медитира, както винаги правеше Креб.
Опита се да слуша със сърцето и ума си, опита, се да намери начин да повярва, че нейният велик тотем не я е изоставил. Спомни си как бе заставена да напусне и дългото уморително пътуване, докато търсеше своите хора на север, както и бе казала Иза. На север, докато…
Пещерните лъвове! Моят тотем ми ги изпрати, за да ми кажат да свърна на запад, да ме заведат до тази долина. Той е искал да я намеря. Уморен е от пътуване и иска това да бъде и негов дом. Пък и пещерата по-рано е била дом на пещерни лъвове. На това място му е удобно. Той още е с мен! Не ме е изоставил!
Просветлението и донесе облекчение на напрежението, което не бе подозирала, че е у нея. Тя се усмихна, примига, за да разкара сълзите си, и заразвързва възлите на ремъка, който затваряше малката торбичка. Изсипа съдържанието и и сетне ги събра едно по едно.
Първото беше бучка червена охра. В Клана всеки носеше бучка от свещената червена скала: Това бе първото нещо във всеки амулет, който им се даваше в деня, когато Мог-ър разкриеше тотема им. Тотемите обикновено се назоваваха, когато човек беше още бебе, ала когато научи своя, Айла беше на пет години. Креб го обяви малко след като Иза я намери, когато я приеха в Клана. Айла потърка четирите белега на крака си и погледна друг предмет: фосилния отпечатък на коремоного.