Сдържа желанието си, отиде до огнището да си налее още чай и зачака. Забеляза нещо различно в хаотичните и движения, после я видя, че се пресяга за нещо.
— Джондалар? Джондалар! Къде си? — извика тя и скочи.
— Тук съм — втурна се той към нея. Тя се притисна към него.
— О, Джондалар. Мислех, че си си отишъл.
— Тука съм, Айла. Ей ме тук — придържа я, докато се успокои. — Сега добре ли си? Чакай да ти налея малко чай.
Наля една чаша и и я занесе. Тя отпи една глътка, сетне запи жадно.
— Кой го направи? — попита.
— Аз. Исках да те изненадам с горещ чай, само че той вече изстина.
— Ти го направи? За мен?
— Да, за теб. Айла, никога по-рано не съм казвал това на някоя жена. Обичам те.
— Обичаш? — попита тя. Искаше да се увери, че той наистина има предвид това, което тя едва-едва се осмеляваше да се надява, че има предвид. — Какво значи „обичам“?
— Какво значи… Джондалар! Надут глупако! — той стана. — Великият Джондалар, когото всяка жена иска. Сам си вярваше на това. Толкова внимаваше да не произнесеш единствената дума, която си мислеше, че всички искат да чуят. И се гордееше, че никога не си я казвал на някоя жена. Най-накрая разбра какво е обич и не можа да го признаеш дори на себе си. Трябваше Дони да ти го каже с един сън! Джондалар най-накрая смята да го каже, смята да признае, че обича една жена. Ти май почти очакваше да припадне от изненада, а тя дори не знае значението на думата!
Айла го гледаше смаяна как крачи напред-назад и се превъзнася на тема любов. Ще трябва да научи тази дума.
— Джондалар, какво значи „обич“? — беше сериозна и изглеждаше леко раздразнена.
Той коленичи пред нея.
— Една дума, която много отдавна трябваше да ти обясня. Обич е чувството, което изпитваш към някой, когото харесваш. Това е чувството на майката към децата, на мъжа към брат му. Между мъж и жена това означава, че те толкова се харесват един друг, че искат да изживеят живота си заедно и никога да не се разделят.
Като чу думите му, тя затвори очи и усети, че устните и потреперват. Добре ли го чу? Наистина ли го разбра?
— Джондалар — рече, — не знам тази дума, но знам значението и. Разбрах смисъла и, още, когато дойде, и колкото повече време стоеше, толкова по-добре го проумявах. Толкова пъти ми се е искало да знам думата, за да я кажа — затвори очи, но не можа да сдържи сълзите на радост и облекчение. — Джондалар, аз… също обичам.
Той се изправи, като я вдигна със себе си, и я целуна нежно, придържайки я като някое новооткрито съкровище, което не желае да счупи или загуби. Тя го прегърна през гърдите и го стисна, сякаш беше сън, който може да се изплъзне, ако го пусне. Той целуна устата и и соленото и от сълзи лице и когато тя склони глава към него, зарови лице в разбърканата златиста коса, за да пресуши собствените си сълзи.
Не можеше да говори. Можеше само да я държи и да се диви на невероятния си късмет, че я е намерил. Бе трябвало да иде на края на света, за да намери жена, която да може да обича, и сега нищо не можеше да го накара да я остави.
— Защо просто не останем тук? В тази долина има толкова много неща. Като сме двама, ще е много по-лесно. Имаме копиемети и Уини ни помага. Рейсър също ще ни помага — каза Айла.
Вървяха през полето безцелно, просто, за да говорят. Бяха събрали всички семена, които тя искаше да съберат, бяха наловили и изсушили достатъчно месо да изкарат зимата, бяха събрали и съхранили зреещи плодове, корени и други растения за храна и лек, бяха натрупали най-различни материали за зимните си проекти. Айла искаше да опита да украсява дрехите, а Джондалар мислеше да изреже няколко плочки за игра и да научи Айла да играе. Но истинската радост за Айла беше, че Джондалар я обича — нямаше да бъде сама.
— Долината е прекрасна — каза Джондалар. Защо да не остане тук с нея? Помисли си, че Тонолан бе искал да остане с Джетамио. Но двамата не бяха сами. Колко ли би издържал, без да има някой друг? Айла бе живяла сама три години. На тях не им се налага да са сами. Виж Даланар. Той започна нова Пещера, но в началото имаше само Джерика и стопанина на майка и, Хочаман. По-късно към тях се присъединиха и други хора и се народиха деца. Вече планират Втора пещера на Ланзадонии. Защо пък ти да не можеш да основеш нова пещера като Даланар? Може и да можеш, Джондалар, но каквото и да направиш, няма да бъде без Айла.
— Трябва да опознаеш други хора, Айла, и аз искам да те взема вкъщи с мен. Зная, че Пътешествието ще е дълго, но мисля, че за една година ще можем да го направим. Майка ми ще ти хареса и знам, че Мартона ще те хареса. Също и брат ми Джохаран и сестра ми Фолара — сега тя вече трябва да е млада жена. И Даланар.