Айла сведе глава, после пак вдигна поглед.
— А колко ще ме харесат, когато разберат, че моите хора са Кланът? Дали ще бъда добре дошла, когато научат, че имам син, който е роден, докато съм живяла с Клана и който за тях е изчадие?
— Не можеш цял живот да се криеш от хората. Жената… Иза не ти ли беше казала да намериш своите? Знаеш, че е била права. Няма да е лесно, не мога да скрия истината от теб. Повечето хора не знаят, че хората от Клана са човеци, но ти ме накара да го разбера, а има много други, които не са сигурни. Повечето хора са свестни, Айла. Щом веднъж те опознаят, ще те харесат. И аз ще бъда с теб.
— Не знам. Не може ли да помислим малко?
— Разбира се, че можем — каза той. Не можем да тръгнем на дълго Пътешествие преди пролетта, мислеше си той. До зимата бихме могли да стигнем чак до Шарамудои, но можем да презимуваме и тук. Това ще и даде възможност да привикне с идеята.
Айла се усмихна с истинско облекчение и ускори ход. Беше се влачила както физически, така и умствено. Знаеше, че неговото семейство и неговите хора му липсват и че ако реши да тръгне, тя щеше да тръгне с него, накъдето и да потегли. Все пак се надяваше, че след като прекара зимата тук, може би ще пожелае да остане и да направи долината свой и неин дом.
Бяха далеч от потока, почти на върха на склона към стените, когато Айла се наведе да вдигне някакъв смътно познат предмет.
— Моят зубров рог! — каза на Джондалар, като избръска калта и видя обгорената вътрешност. — Използвах го да си нося огъня. Намерих го, докато пътувах, след като напуснах Клана.
Обзеха я спомени.
— Вътре носех въглен, за да запаля факли, та да мога да подгоня конете към първата ми яма-капан. Улови се майката на Уини и когато хиените поискаха да убият кончето и, аз ги прогоних и я доведох в пещерата. Толкова много неща се случиха оттогава.
— Много хора носят огън, когато пътуват, но с огнените камъни няма защо да се безпокоим за това — внезапно сбърчи вежди и Айла разбра, че размишлява. — Нали сме се запасили? Няма нужда да правим нищо повече.
— Не, от нищо нямаме нужда.
— Тогава защо не направим едно Пътешествие? Късо Пътешествие — добави, като видя объркването и. — Ти не си изследвала областта на изток. Защо не вземем малко храна и палатки, и кожа за спане и да я огледаме? Няма защо да отиваме надалеко.
— Ами Уини и Рейсър?
— Ще ги вземем с нас. Уини даже може да ни носи през част от времето, а евентуално и храната и другия товар. Ще бъде голямо удоволствие, Айла. Само ние двамата — рече той.
За нея пътуването за удоволствие беше нещо ново и трудно за възприемане, но не можа да измисли какво да възрази.
— Само ние двамата… защо не? — помисли, че може би няма да е зле да проучат по-голяма част от местността на запад.
— Тук отзад пръстта не е толкова дебела — рече Айла, — но това е най-доброто място за скривалище, пък и ще можем да използваме част от падналите камъни.
Джондалар вдигна факлата по-високо, за да освети по-надалеч.
— Няколко малки скривалища, как мислиш?
— Така че, ако някое животно разрови едното, да не може да вземе всичко. Добра идея.
Джондалар измести светлината, за да погледне в някои от пукнатините между падналите камъни в дъното на пещерата.
— Аз оглеждах веднъж тука. Стори ми се, че виждам следи от пещерен лъв.
— Това беше мястото на Бебчо. Аз също забелязах следи от пещерен лъв, преди да се настаня. Много стари. Помислих, че това е знак от моя тотем да престана да пътувам и да остана за през зимата. Не мислех, че ще остана толкова дълго. Сега си мисля, че е трябвало да те дочакам тук. Мисля, че духът на Пещерния лъв те е довел тук и после те е избрал, така че твоят тотем да е достатъчно силен за моя.
— Винаги съм мислел, че Дони ме води.
— Може би Тя те е довела, но мисля, че Пещерният лъв те е избрал.
— Може би си права. Духовете на всички създания са на Дони и Пещерният лъв също е Неин. Пътеките на Майката са мистериозни.
— Джондалар, с тотем като Пещерния лъв се живее трудно. Изпитанията му бяха тежки, не винаги бях сигурна, че ще оцелея, но даровете му си струват. Мисля, че за мен най-големият му дар си ти — завърши тя с мек глас.
Той забучи факлата в една пукнатина и взе обичната жена в прегръдките си. Беше толкова открита и честна и когато я целуна, му отговори тъй страстно, че той почти веднага се отдаде на желанието си за нея.
— Трябва да престанем — каза той, като я хвана за раменете да я отдалечи малко от себе си, — или никога няма да успеем да се приготвим. Мисля, че ти имаш докосването на Хадума.
— Какво значи докосване на Хадума?
— Хадума е една стара жена, която срещнахме, майка на шест поколения и много почитана от своите потомци. Тя притежава много от мощта на Майката. Мъжете вярват, че ако тя докосне тяхната мъжественост, това ще ги направи способни да се вдигат толкова често, колкото поискат, за да задоволят всяка жена или много жени. Повечето мъже биха го желали. Някои жени знаят как да окуражават мъжете. Ти, Айла, трябва само да ме приближиш. Тази сутрин, предната нощ. Колко пъти вчера? Ами предния ден? Никога не съм могъл или искал толкова много. Само че ако сега спрем, няма да успеем тази сутрин да свършим скривалищата.